PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 всички

напред

последна

работите ли като го няма шефът?

Автор: antonio.caro
Дата: 13-07-10 08:55

Единайсет часа сутринта. Горещ летен ден. Народът се е изпокрил по кабинетите и имитира дейност. Ние сме седнали с колегите на кафе и си клатим краката в синхрон – двадесет секунди наляво, после – двадесет секунди надясно, правим пауза от двадесет секунди и клатенето се повтаря. Да призная, че на моменти ни идваше малко изморително да си клатим краката по тази схема, но нали искахме да проверим какво означава да стоим без шефове и да си клатим краката, трябваше да извършим проверката до край. А шефовете бяха в отпуска. Рай.

По едно време синхронът в клатенето на крака пропадна – колегата до мен направо размаха ръце вместо крака. Аз в този момент се бях отдал на усилено клатене и нямаше как да не се обърна към него, а той ме бутна с рамо и ми каза : „Глей, шефът иде“. Което развали и моя синхрон по клатене на крака.

Бързо се ометохме от кафето без да ни забележи Том и се бутнахме в лабораторията на втория етаж. Трябваше да измислим много бързо някаква стратегия за справяне с положението. Шефът обичаше да прави проверки – внезапно идваше на работа, както уж беше отпуска, ей така, за да види дали сме на работа и работим. Не му беше достатъчно да сме на работа, явно. Така. Времето летеше. Имахме около три-четири минути да измислим нещо и да симулираме някаква дейност. Но каква?

Разтворите не бяха приготвени, апаратурата не беше включена, инструментите не бяха подготвени. Да се приготви един експеримент обикновено отнема около час. А сега имахме минути.

Измислихме. Сложихме самозалепващи хартиените листчета с някаква бележка точно там, където светеха лампичките на апаратурата, уж случайно. Така нямаше да личи, че не е включена, защото включехме ли я, докато загрееше, щеше да мине половин час, а винаги се разпознава кога даденият апарат все още загрява. Това го измислихме. Извадихме и инструменти. Нямахме разтвори за спринцовките. Ако шефът дойдеше без очила, надали би могъл да познае дали има вътре разтвор, или – не. Сложихме иглички на празните спринцовки, подредихме всичко за един експеримент и седнахме да правим микроелектроди – единствената задача, която наистина можехме да свършим, понеже там можеше да се работи веднага.

Д-р Мороу, или Том, както му викахме всички, когато той не присъстваше в стаята, влезе. Ние работехме. Аз правех микроелектроди – а той по случайност е влязъл точно, когато са ни свършили микроелектродите, не че аз съм стоял като мумия на установката за издърпване на микроелектроди, да не си помислите такова нещо? Такава интензивна работа кипеше в лабораторията, че той просто огледа и каза: „О, не искам да ви разсейвам, работете, работете.“, и излезе. Колегите бяха разпределени хаотично из стаята – един беше над инструментите, тъкмо нещо сменяше някакви петриеви панички с други, втори колега беше над микроскопа и гледаше новата ни клетъчна култура, а трети третираше клетъчната култура с едни химиотерапевтични вещества. Сещате се, че ние клетъчна култура нямахме, щото си клатихме краката.

Въпреки това д-р Мороу беше възхитен от нас и ни похвали на директорското събрание, понеже той вече бил спокоен, че ако нещо станело с него, работата в лабораторията щяла да продължи. Директорът, от своя страна, сложи съобщение на сайта на института, че награждава нашата лаборатория с грамота за изключителния научно-изследователски дух.

На общото събрание си взехме грамотите и се поклонихме. А колегите ни ръкопляскаха.