Автор: matataupa
Дата: 09-07-10 15:13
Днес, в трамвай номер 5.
Седи до прозореца човек със скръстени крака и говори по телефона. Срещу него седи някаква жена. До него- една възрастна дама от Княжево.
...и изведнъж- крясък:
- Ей, с телефона...ей, с телефона.
Обръща се човекът и какво да види- изкривен бабешки показалец на педя от челото му- сочи и с назидателен тон казва- Махни си крака- не е възпитано.
Със съглашенчески жест кракът беше поставен на мястото му- позиция мирно- до другия, след което разговорът по телефона продължи.
Дамата явно не искаше да приеме битката за спечелена толкова лесно- издебна момент на поемане на въздух и с не по- тих крясък :
- Престанете да говорите по този телефон. Ама че простак.
Тук нещата станаха мааалко по- лични и интересът на човека явно се запали- тази жена определено имаше цел и се стремеше да я достигне.
Със средно добре изиграно притеснение и прикито задоволство човекът попита:
- Какво Ви притеснява моят разговор, едва ли ме чувате в този грохот?
- Не ми отговаряй, не те ли е срам. Нахална младеж... това направиха СДС с децата, невъзпитани хора...
Нещата вървяха към логичен финал, но за беда трамваят стигна следващата спирка, където се качи друга дама на преклонна възраст. Близкоседяща жена стана и отстъпи мястото си...
Отново крясък, този път поне 4 тона по- висок и с истерична фалцетна извивка в края:
- Седнете госпожо( това се оптнасяше към жената, която стана, да отстъпи мястото си- на около 4-5 седалки от това на човека)- Седнете- ей тоя тук ще стане!
Хората в трамвая , получили безплатно зрелище в горещината престорено не обръщаха внимание на разиграващата се драма. Отворила се нова възможност да разнищи случая, човекът се опита да въведе бабата в разумен диалог, а именно:
- Възрастна жена сте и ползвате определени привилегии в обществото, но вие злоупотребявате...
Последва фарс- дамата стана с бастун, вдигнат както Мойсей е вдигнал жезъла си и тръгна по седалките да се жалва и да обвинява 'онзи брадат простак' в стотици грехове- смъртни и не толкова смъртни.
На няколко пъти тръгна с юмрук към смазаната от тежестта на възпитанието, наложените социални норми и съжалението си жертва, заплашва с полиция, със съдба, с дявол... пълната програма.
Само 12 минути по- късно ми дойде спирката и с нескрит кикот и добре прикрита досада слязох от трамвая...
Сега ръпам сникърс и се чудя- къде сгреших. И ако случайно не съм- кой сгреши?
И други неща, но е време да си потърся цигарите и да нахраня котето.
След малко ще намина
|
|