Автор: Lalinda
Дата: 29-05-09 17:18
Имахме колега физик и планинар, който по време на един от походите ни из Пирин, а именно на х. Пирин, ни научи да нестинарстваме. В групата ни имаше дори две деца, на по пет-шест години, които също се поразходиха върху жаравата...
Е, жаравата бе подготвена и наглеждана от него, но с подръчен материал, тоест с дърва, събрани около хижата. Той единствено помоли зяпачите да не хвърлят в огъня, докато гори, метални капачки от бутилки или пък стъкла, консервни кутии и други подобни предмети, които се нагряват по-силно и биха могли да наранят ходещите. След като огънят започна да тлее, разстла въглените в много тънък единичен пласт, а след това се съби и се приготви за нестинарстването върху влажната вечерна трева около огъня, след което бързо премина върху жарта и отново отиде да си охлажда стъпалата в тревата.
Естествено, всички само това и чакаха, засъбуваха се и охлаждаха стъпалата си в тревата, а след това пресичаха огъня...
Дори децата.
Е, номерът е да не допускаш въгленчетата да навлязат в междупръстията, където кожата е по-тънка (то и затова гъбичките правят рагадите си именно там, както и да е).
Това стана още в първата вечер на десетдневния ни поход и едва ли той би го направил, ако ходенето по жаравата щеше да му докара мехури...
Е, от тази вечер непрекъснато се правехме на нестинари...
Като свърши походът, отидохме на к-г Лес, край Приморско, където хората от компанията ни отново искаха да покажат какво могат, но щом нестинарите научиха за намеренията им, дълго ги увещаваха да не го правят...
Явно щеше да се загуби част от магията, която разиграваха за посетителите на ресторанта...
Иначе, още по бригадите ни из Пиринския край се правихме на нестинари, пак научени от местните момчета...
Е, не ви съветвам да го правите, ако няма кой да ви каже как, разбира се.
На другия ден просто петите ви ще са черни от въглените...
|
|