Автор: d256h
Дата: 08-06-10 13:12
Аз успях да прочета писмото.
Написаното е вярно, но полза от него няма. Всички сме съвременници на събитията около нас, в тези години. Всеки може да се оплаква, дори да е прав, но какво от това? Номера е човек да се ориентира и да намира душевно равновесие и удовлетвореност.
Представяте ли си Васил Левски да мрънкоти и хленчи, като Ботевите герои в румънските кръчми вместо, да обикаля и създава комитети?
Както и да е, колкото хора толкова, гледни точки!
Аз мога да напиша подобно писмо също, но то да бъде през очите на сина ми... и знам какво той би написал..
======================
Здравей пич,
Не сме се виждали от 13 години. Тогава страната бавно потъваше в неуправляемост, но това беше и времето на някакви надежди – за подобрение, за промени – които после се изляха в това, в което се изляха. Мама, татко и баба се редяха на опашка за кисело мляко в 4 часа сутринта, защото Луканов ни бил издействал емоции. После заплатата на татко била с еквивалент 6 долара. През това време нашите едва плащали наема на гарсониерата. Обаче мама и татко много се обичали и били задружни, помагали си. Така сега те имат много в сравнение с 1994-1997г. Купиха ни нов голям дом, нова кола и всяка година ходим в Европата на почивка. Мен ме мързи да уча, но мама е твърдо решена да ме прати да уча извън България. Ние със сестра ми си имаме собствени компютри, фотоапарати и велосипеди, а татко казва, че това е супер, защото много деца нямали... Сестра ми е малка и досадна, но и нея я обработват нашите, психически, да ходи да учи в чужбина, за да има готина професия после и тя да печели добри парички. Майка ми все повтаря, че пари с хленчене не се печелят, а с много бачкане... а мен ме мързи ама, ако искам да си купя мотор (а нашите няма да ми дадат пари за това) ще трябва, да науча този смотан немски и английски и да стана финансистче...
Ох, 'айде чао, после пак ще ти пиша, сега отивам да гоня мацките (кифлите) в Мола !
|
|