Автор: martinrousev
Дата: 24-03-10 16:36
До г-н Дянков
Министър на финансите
На Р. България
Отворено писмо
Г-н Дянков,
Пише Ви един обикновен гражданин на нашата мила родина. Казвам се Мартин Русев и съм на 26 години. Поводът да Ви пиша са скорошните събития в държавата и Вашето пряко участие в тях. Нека ви дам кратка история на моя живот.
След като завърших университет започнах работа по професията си във високите технологии. Трудих се няколко години и когато видях, че спестяванията ми стигат до там да отида за 4-5 дни на морето реших, че така няма да се развия. Все пак перспективата за семейство и деца ме кара да мисля мащабно, а на кого му се гледат деца когато си носи дрехите от училищните години за да може да си плати наема. Решението ми беше да започна свой бизнес. Събрах всичко което имах, продадох някои неща, взех заем от баща си и отворих малка фирмичка. Вече две години фирмата ми крета на ръба на оцеляването. Доходът ми не се е повишил, дори напротив. Изкарвам колкото да живея. Все още не мога да си позволя да имам семейство и деца. От друга страна винаги съм бил противник на емиграцията. Смятах хората които напускат България за малодушни. По моето мнение те бяха в някаква степен предатели. Отказват се от нас и ни оставят да се оправяме както можем. Много мои колеги заминаха и често са ми предлагали също да занима за баслословни суми. Аз със гордост им отвръщах, че ще се трудя заедно с всички останали тук за да възродим отново страната ни.
Не може да се спори, че съм избрал лош момент да започна свой бизнес. Откриването на фирмата ми съвпадна с началото на кризата през 2008. Рекох си, че това е още едно предизвикателство с което трябва да се боря и реших да не се предавам. Упорито търсих клиенти, съмишленици, някаква помощ от държава, община или евро фондове, но без успех. Новината за двойното облагане дойде като гръм от ясно небе. Вярно е, че във тежки времена всички трябва да понесат лишения, но в моя случай такова лишение ме оставя без бизнес. Ще ви дам малка разбивка. Ако аз изкарам 1000 лева брутен доход във фирмата си и внеса 500 лева осигуровки оставам с още 500 от които трябва да внеса 50лв ДОД. С останалите 450 лева каквото и да си купя плащам още 20 процента ДДС (скоро и 22). Тоест от 1000 лева брутен доход аз харча 350 и давам на държавата 650. Това са 65% от дохода ми за удоволствието и привилегията да минавам през няколко 30-40 сантиметрови дупки докато изляза от улицата пред блока си, да плащам за лекарски преглед, въпреки че внасям осигуровки, да ми казват полицаи, че не е тяхна работа когато ми оберат колата, да бъда обиждан навсякъде в държавната администрация и други български аномалии.
Очевидно Вие, г-н Дянков не искате хора като мен да развиват бизнес. Явно ще е по-добре за вас и държавата ни да се регистрирам в бюрото по труда и да мета улиците и да бъда още един камък на връта на изстрадала България. Искрено желая да се трудя и да внасям пари в държавата вместо да суча от нея. Ще преживея дупките, ще изтърпя обидите на държавните служители, ако трябва ще оставя колата отворена поне да не ми чупят прозорците когато ми крадат касетофона. Само не мога да събера смелост да отида на някоя каса и да взема на готово пари за които не съм работил.
Предлагам Ви да се концентрирате върху подпомагане, а не спъване на бизнеса. Бизнесът е този който осигурява работни места и пълни хазната с данъците които плаща. Орязвайки бизнеса вие си осигурявате още повече безработни за които пак вие трябва да намирате средства да издържате. И от къде ще ги намерите? С повече данъци отново от тези които се трудят. Явно това е вашият подход. 1/3 от Българите работят и хранят останалите 2/3. Моля ви спрете да взимате от хората които хранят държавата ни. Вие и правителството обещахте да вдигнете събираемостта на митническите такси – тя падна. Обещахте ефективно усвояване на евро фондове – вместо това ни глобяват постоянно. Обещахте подпомагане на бизнеса – виждаме само масови фалити.
Това е капката която преля чашата на моето търпение. Минавам от другата страна и започвам да търся реализация в чужбина. Тежко и мъчно ми е дори да си го помисля, но не виждам друг изход. Единственото което искам е нормален живот и някакъв светъл лъч за който да се хвана, но тук вече слънце не свети за мен. Държа лично Вас отговорен за това свое решение. Вие сте този който ме гони от България. Ще ви пратя картичка от новият си дом.
Следното писмо ще бъде изпратено на основни телевизионни канали, радиостанции и агенции, както и разпространено из интернет форуми.
С мъка на сърцето,
Мартин Русев
|
|