Автор: Magnifico
Дата: 21-02-10 14:31
Описание на групата.
Нека ви разкажа една приказка, за това как се стига до положението с уличните кучета, за която съм сигурна, че всички знаят, но е по-лесно да обвинят животно, което не може да се защити, вместо да търсят вината в себе си. Имало едно време един зоомагазин, зад витрината в малката си клетка живяло малко сладко куче, чакащо бъдещото си семейство с нетърпение. Един ден покрай това магазинче минавала двойка с малко копеленце. То толкова пищяло и опявало, че иска точно това малко сладко кученце, че за да млъкне мама и тати решили да му го купят. Така постигали две неща едновременно – хем изродчето им млъквало най-накрая, хем имали възможност да научат гореспоменатото изчадие на отговорност. Един ден обаче, копеленцето не приема тази брилянтна идея на мама и тати и решава, че не му пука за това вече не толкова малко и сладко кученце. Решението на мама и тати е да го изхвърлят на улицата. Какво по-добро място, вместо да се занимават с бюрокрацията на организациите, които приемат кучета, чиито собственици не могат да се грижат за тях. Стига се до селското решение да изхвърлят горкото куче на улицата и ако оцелее, оцелее, ако ли не какво толкова никой нямна да разбере от къде е дошло поредното „помярче“.
Защо вместо да се стига до така наречените глутници, не се приеме нормален закон като в белите държави за задължително маркиране на кучетата, още преди да са стигнали до бъдещите си стопани. Нека за всяко намерено кутре или възрастно куче с чип да има приятна по размер глоба.
Друго решение е, бъдещите ухапани копелета да бъдат възпитавани от малки. Защото кои вини кучетата, и около мен докато си почивам ако има такива пищящи изроди и аз бих ги хапала. Границите на търпение при тези животни е голяма, но малките изчадия имат чудодейната способност да я прекрачват правейки неимуверни услия да раздразнят кучето.
Всеизвестен факт е, че кучето не хапе за удоволствие. За разлика от хората то напада само при непосредствена опасност за него или за собствениците си, когато не е добре, или когато навлезеш в териотрията му.
Уличното куче хапе не защото е злобно, а защото хората са го научили така. Ако вместо да го гониш, риташ или замеряш с камъни, просто го подминеш, то не закача.
За целия си живот до сега никога не съм била хапана от улично куче. Да случвало ми се е да ме ухапе домашно, но никога улично. И не е защото не съм минавала покрай глутници, напротив, рекацията ми даже е да спра в средата и да погаля, ако мога всяко едно от тях.
Горд спобственик съм дори на влизащите в категорията „агресивни кучета“ - ротвайлер. Факт , кучето ми не обича деца, но не защото е ротвайлер, а защото така съм го научила.
Готова съм да се обзаложа, по поведението на родителите, който си пият кафенцето, докато копеленцата им безнадзорно се шлаят по улиците, че 98% от случаите на ухапани сред тях от улични кучета, те са били вниовни. Защото вместо да си пие кафето, работата на родителя е да възпитава тези изроди на елементарни ценности. И всеки път като видя някои от тях да спира детето си когато реши да погали тези улични кучета под предтекст „Недей ще те ухапе“ ми е идвало да ги пребивам. Това ли е начина? Нали заради такива като тях днес има толкова улични кучета?
Тук идва място и за вината на съответните служби, за кастрация на мъжките кучета, но е факт, че първо няма средства за това, второ – невъзможно е да се смогне на броя изхвърлени кучета.
В заключение искам да помоля всички имащи намерение да си взимат куче – Моля ви първо премислете добре имате ли възможност да се грижите за това животно, защото то не е просто за забавление на семейството, то е огромна отговорност и е вашата отговорност! (скрий)
Бих казал, Улуелуе маулуе, от къде толкова злоба и псевдо загриженост
|
|