Автор: Императорът.
Дата: 01-01-10 17:38
Една притча, дето знам от наш бивш регионален директор:
Наредили се човекът, кучето и говедото пред Дядо Бог - за да им определи той животът. Човекът, нали все гледа да изкяри и все бръза - пръв се изтъпанил пред богът и он му определил да живее 40 години. Малко му се видяло туй на човекът, ама спори ли се с бог? Поблагодарил той тужно и се дръпнал, но не си тръгнал, а клекнал отстрани - да види на жувотните колко живот ще им се падне.
Второ на опашката било говедото - богът и нему дал 40 години, ама то възразило:
- Дедо Боже - що са ми мене 40 години - не стига че човекът ще ме юрка да му бачкам, ами и след 20-ата си година ще загубя силите си, че и месото ми само за кучетата ще става (извинявай, куче), това няма да е живот, а мъка... вземи си, моля те покорно, половината години, не ща ги...
- Шефе - подхвърлил човекът небрежарската един вид отстрани - като не ще тъпото говедо тия години, що да стават зян - аз ги искам - и аз и говедото ще сме доволни, аре молим те...
- Добре де, добре - казал Дядо Бог като посумтял малко в брадата си - аре от мене да мине, влачи - и дал човеку още 20 лета живот.
Последно кучето се изправило пред творецът и господарят и той му дал тоже 40 години, но и кучето възроптало:
- Боже, прощавай, ама аз като ослепея, като ми опадат зъбите и силите ме напуснат, защо ми е да живея? Нито на човекът ще помагам, нито на себе си ще съм полезен, даже и в кофата за боклук няма да имам сили да се кача - защо са ми тия години? Дай ми 20, господи, повече не ща.
- Баровец - обадил се пак човекът - помиярът е прав, ама не му оставяй зян годините - на мене ги дай, ще му услужа, аз обичам кучето...
- Бе, ти си баси алчното копеле - разсърдил се Богът - малко ли ти бяха 40, малко ли ти са сега 60 години?
- Аре бе, шефе, 120 години живот си заделил за трима ни, що 20 да ги хвърляш?
Посумтял Богът, па му ги дал и половината години на кучето.
Затуй сега човекът до 40 години живее човешки, кефи се на животът, купонясва и си порка безгрижно и създава неусетно семейство.
После почват говеждите години - мъкне човекът-говедо, опъва каишът, децата си да изучи и отгледа и прати по пътят им...
Като стане на 60 почват кучешките години, когато често няма кой да го погледне.
Затуй, живеейки човешките си години, нека не забравяме, че следва да станем на говеда, а после и на злочести и немощни кучета...
|
|