Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Клубен живот
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: Императорът.   
Дата:   01-01-10 16:59

Една щъркелка летяла с двете си свидни рожби към Африка в късна есен. Прелетели те над Гърция, спрели за последна почивка на остров Крит, но двете щръкчета вече били твърде уморени и изнемощели, слабите им още крилца нямало да могат да ги отведат до страната на пирамидите и фараоните. Качила тогава щъркелката едното на гръб и полетяла. Като мернала в далечината Александрия, тя извила глава и запитала:
- Кажи ми чедо - когато аз остарея и стана немощна, а ти - голям и силен щрък, ще носиш ли мене, старата си майка на гръб така, както аз сега те?
- Ще те нося, мамо, ще те нося, как няма да те нося? - рекло щръкчето - ето - сега без теб удавях в морето - как няма да те нося?
Затракала щъркелката презрително и тужно с клюнът си, изтръскала като дрипа щръкчето - то паднало и удавило. Полетяла назад и качила на гръб второто щръкче. И пак запитала го, когато сушата наближили:
- Някой ден, като станеш голям и могъщ щрък, ще ме носиш ли на гръб мен, старата ти и грохнала майка?
- Не-е-е, мамо... няма да те нося - промълвило щръкчето - Защото тогава аз ще имам свои щръкчета, които да нося - за тях ще се грижа, така както ти си ме учила, а когато и аз остарея, няма да искам те да ме носят на гръб, изоставяйки своите щръкчета....

Щъркелката погледнала щръкчето с обич и вяра и размахала силни криле към сушата.

Отговори на това съобщение
 Re: Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: Императорът.   
Дата:   01-01-10 17:38

Една притча, дето знам от наш бивш регионален директор:

Наредили се човекът, кучето и говедото пред Дядо Бог - за да им определи той животът. Човекът, нали все гледа да изкяри и все бръза - пръв се изтъпанил пред богът и он му определил да живее 40 години. Малко му се видяло туй на човекът, ама спори ли се с бог? Поблагодарил той тужно и се дръпнал, но не си тръгнал, а клекнал отстрани - да види на жувотните колко живот ще им се падне.
Второ на опашката било говедото - богът и нему дал 40 години, ама то възразило:
- Дедо Боже - що са ми мене 40 години - не стига че човекът ще ме юрка да му бачкам, ами и след 20-ата си година ще загубя силите си, че и месото ми само за кучетата ще става (извинявай, куче), това няма да е живот, а мъка... вземи си, моля те покорно, половината години, не ща ги...
- Шефе - подхвърлил човекът небрежарската един вид отстрани - като не ще тъпото говедо тия години, що да стават зян - аз ги искам - и аз и говедото ще сме доволни, аре молим те...
- Добре де, добре - казал Дядо Бог като посумтял малко в брадата си - аре от мене да мине, влачи - и дал човеку още 20 лета живот.
Последно кучето се изправило пред творецът и господарят и той му дал тоже 40 години, но и кучето възроптало:
- Боже, прощавай, ама аз като ослепея, като ми опадат зъбите и силите ме напуснат, защо ми е да живея? Нито на човекът ще помагам, нито на себе си ще съм полезен, даже и в кофата за боклук няма да имам сили да се кача - защо са ми тия години? Дай ми 20, господи, повече не ща.
- Баровец - обадил се пак човекът - помиярът е прав, ама не му оставяй зян годините - на мене ги дай, ще му услужа, аз обичам кучето...
- Бе, ти си баси алчното копеле - разсърдил се Богът - малко ли ти бяха 40, малко ли ти са сега 60 години?
- Аре бе, шефе, 120 години живот си заделил за трима ни, що 20 да ги хвърляш?
Посумтял Богът, па му ги дал и половината години на кучето.

Затуй сега човекът до 40 години живее човешки, кефи се на животът, купонясва и си порка безгрижно и създава неусетно семейство.
После почват говеждите години - мъкне човекът-говедо, опъва каишът, децата си да изучи и отгледа и прати по пътят им...
Като стане на 60 почват кучешките години, когато често няма кой да го погледне.


Затуй, живеейки човешките си години, нека не забравяме, че следва да станем на говеда, а после и на злочести и немощни кучета...

Отговори на това съобщение
 Re: Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: tantris   
Дата:   01-01-10 17:47

Много измекярски тия притчи[smilie10]

Отговори на това съобщение
 Re: Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: мара   
Дата:   01-01-10 18:53

тип пазарна икономика[smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: Vinsent   
Дата:   01-01-10 19:06

Я да се опитам да разкажа една човешка! [smile]

Семейството прекарвало почивния си ден на плажа. Децата се къпели в морето и строяли замъци от пясък. Изведнъж в далечината се появила дребна старица. Сивите и коси се веели на вятъра, дрехите и били мръсни и окъсани. Тя, мърморейки тихо, събирала някакви предмети от пясъчната ивица и ги прибирала в чантата си.
Родителите привикали децата и ги инструктирали да стоят по-далеч от старицата. Когато тя минала наблизо, се усмихнала на семейството, но никой не и отвърнал.
Много седмици след това разбрали, че старицата цял живот събирала парчета стъкло по плажа, за да не наранят децата крачетата си.

[smile]


Отговори на това съобщение
 Re: Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: Императорът.   
Дата:   01-01-10 19:30

Винс - [smilie24] [smilie24] [smilie24] [smilie24]

Отговори на това съобщение
 Re: Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: мара   
Дата:   01-01-10 19:46

бе кви хора познавате вие, бе?![smilie11]

Отговори на това съобщение
 Re: Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: georgi969   
Дата:   01-01-10 19:53

Аз не познавам нито един регионален директор[smilie2],ама познавам един национален [ezik]

Отговори на това съобщение
 Re: Саможертвената мъдрост на една щъркелка. (тема за притчи мъдри)
Автор: ivodam   
Дата:   01-01-10 22:28

Аз тва го знам за една лястовичка.

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »
Форум "Клубен Живот" е спрян за публикуване.