Автор: Lalinda
Дата: 16-10-09 23:05
Какво се случи?.... Доволни ли сте от себе си???? Сбъднаха ли се мечтите ви??..... Много неща се промениха, но най-важен е вашият малък свят, защото той е единствено значим... Има ли място за още мечти и до къде може да стигнете с тях????
Преди двадесет години падна Берлинската стена, а и бай Тошо подаде оставка... Точно на 10 ноември 1989 г. подадох документите си за специализация във Франция (чиста случайност - бях единственият в института ни под 30 г., който знае френски - иначе щях да видя Франция през крив макарон, струва ми се, но пък и специализацията бе за млади учени, под 30 г.).
Гледайки се в огледалото, виждам, че не съм се променила, поне физически, нито пък сбръчкала като повечето блондинки, бърчещи чела наоколо, слизайки от колите на благодетелети си... Косите си започнах да боядисвам едва на 38 г., докато тези на майка ми побелели на 25.
Преди 20 г. не бих допуснала, че един ден ще стигнем дотам да купуваме с лични средства не само компютрите си, но и работните си столове (БАН отпразнува 140-тата си годишнина с казионен концерт в Народния театър, където Детският радиохор незнайно защо изпя и "Цигани" от Роберт Шуман, с анотацията, че преди 200 г. този народ преминал през територията на Европа - бабче до мен въздъхва, че по-добре щеше да е било да си е заминал, но това май не биваше да го казвам...), нито че началните учители ще имат по-високи заплати от професорите, извоювани с изнудване...
Има ли място за още мечти? Да, видях, че са реализирани дори във Виетнам.
***
Независимо от всичко, не допусках, че ще мога да пътешествам за своя сметка!
Не допусках и че фотографията ще ми опротивее... Опротивя ми от твърде близкото общуване с фотоапаратаджии, не фотографи...
|
|