Автор: Lalinda
Дата: 13-10-09 10:35
"Песен за нибелунгите" е преведена от проф. Борис Парашкевов, носител на Хердерова награда за популяризацията на немската култура в България.
https://photo-forum.net/static/forum/2009-10/mjci3573.JPG
XIV епизод
Как цариците се охулват
838 Те срещнаха се двете пред портата на храма.
Стопанката, обзета от злост необуздана,
разпореди Кримхилда да я не изпреваря:
"Подвластната върви след съпругата на царя!"
839 Кримхилда рече ядно, наместо да се спре:
"Да бяхте си мълчали, било би по-добре.
Опозорили сте вие себе си сама.
Държанка на васала да е на цар жена!"
840 "Коя е тук държанка?" - царицата се смая.
"Това сте вий самата" - Кримхилда назова я. -
"Защото моят Зигфрид е любил първи вас.
От девството не Гунтер лишил ви е тогаз.
841 Каква е тази низост, какъв е тоз морал?
Защо сте го приели, щом той е ваш васал?
За ропота досаден не виждам аз опора."
Брунхилда вметна: "С Гунтер държа да поговоря."
842 "Това не ме засяга. Надменност ви подмами,
изкарвайки и мене подвластна на рода ми.
Помнете, че за жалост не мога вече аз
да проявявам вярност и в тайните към вас!"
843 Брунхилда се разхълца. Към нея без да зърва,
със свитата Кримхилда прекрачи в храма първа.
Тогава породи се безжалостна омраза.
Помръкна поглед, влага в очи се забеляза.
844 И с псалмите дори туй богослужение
се стори на Брунхилда като мъчение -
такъв гнет ней притисна сърцето и душата.
Умряха сетне войни в безмилостна разплата.
845 С придворните Брунхилда край храма се изправи:
"Ще трябва да накарам Кримхилда да разправи
защо за мен хапливо злословия подмята.
Ако се Зигфрид хвали, рискува си главата."
846 Кримхилда се зададе с витязи неколцина.
С въпрос Брунхилда спря се пред своята роднина:
"От думите изпитах големи горчила.
Кое доказва, че аз държанка съм била?"
847 "Не ме бавете" - зла бе Кримхилда все така. -
"Свидетел е тоз пръстен на моята ръка,
донесен ми от Зигфрид, при вас като е бил."
Не помнеше Брунхилда ден по-лош и унил.
848 "Тоз златен пръстен" - рече - "го някой бе откраднал
и дълго време смятах, че вече е пропаднал.
Сега си проличава кой ми го бил отнел."
Владетелките две пак свиреп гняв бе обзел.
849 Кримхилда вметна: "Кражба да е било едва ли.
Било би по-достойно да бяхте замълчали.
Свиделство е, дето ви нося и колана.
Туй значи, че от Зигфрид била сте обладана."
850 Копринен пояс тя от Ниневия препаса,
покрит с безценен камък и с приказна украса.
Брунхилда при вида му започна да ридае.
Със свитата си Гунтер бе редно да узнае.
851 Царицата извика: "Тук нека доведат
владетеля от Рейн, та да чуе тоз път
как хули ме пред всички добрата му сестра,
че на васала Зигфрид държанка съм била."
852 Разплакана завари, дошъл със свойта свита,
владетелят жена си и кротко я запита:
"Кажете ми, любима, какво ви нарани?"
На царя тя отвърна: "Нечакани злини.
853 Сестра ви се опитва да ме опозори,
отправяйки към мене най-дръзки укори.
Твърди, че съм от Зигфрид била озлочестена."
"Постъпила е грозно" - владетелят простена.
854 "Колана ми изчезнал тя носеше, а с него
и златния ми пръстен. Ще се проклинам, дето
на бял свят съм, не ме ли вий сам оневините,
царю, след клеветата. Това ми го дължите!"
855 Цар Гунтер заповяда: "Холандският герой
пред нас да се изправи. Щом хвалил се е той,
ще трябва тук пред всички тоз час да си признае
или пък клеветата си да опровергае."
856 Повиканият Зигфрид там в неведение
разстроените люде запита що им е:
"Бих искал да узная защо такива дами
ридаят и защо владетелят призва ме."
857 Цар Гунтер отговори: "В сълзи неудържими
тук моята съпруга току-що сподели ми
хвалбата ви, че вий сте я първи обладали.
Така твърди Кримхилда и повод сте й дали."
858 Юнакът Зигфрид рече: "Ако е тъй твърдяла,
не ще го аз подмина и тя ще съжалява.
Пред вас и ваште войни ще заявя под клетва:
не съм й казвал нищо, за да я наклеветва."
859 Владетелят отвърна: "Сега туй ще се види.
Ако се закълнете, вам тутакси обиди
и всяка непочтеност ще ви се опростят."
Бургундците накара той в кръг да се сберат.
860 Смелецът Зигфрид вдигна ръка да се кълне,
но царят властно рече: "Добре известна е
невинността ви, тъй че сега ви оправдавам.
Сестра ми неуместно ви в нещо набеждава."
861 "Безкрайно съжалявам" - пак Зигфрид се намеси, -
"съпругата ми дето не крие целите си
чрез думи най обидни Брунхилда да тревожи."
Спогледаха се мигом и войни, и велможи.
862 Но вметна: "Трябва воля жената да набира,
слова високомерни овреме да възпира.
Брунхилда принудете, с Кримхилда ще се справя.
Надменността й срамна не смятам да забравя."
863 Красавиците спорът разедини на две.
Брунхилда, огорчена, изглеждаше тъй зле,
че хората на Гунтер обзе ги жал немалка.
От Троне Хаген тръгна към свойта господарка.
864 Запита я защо тъй отчаяно ридае.
Скръбта си тя описа и Хаген обеща й:
"Съпругът на Кримхилда очаква го разплата
или за мене радост веч няма на земята!"
|
|