Автор: тьма
Дата: 23-08-09 14:10
от всички познати комплекси понякога ми се струва, че ме гони параноята - но при по-задълбочено запознаване със значението й - не, не съм крайна параноичка
ПАРАНОЯ
Параноята в най-общ вид представлява патологично надценяване на личното АЗ. Това е вид невроза, която се дължи на силно развито чувство за малоценност, съпроводено от огромна гордост. Проявленията на Параноята могат да започнат от леко душевно неравновесие и да стигнат до остри психози. В последния случай човек мечтае и си представя ситуации, в които той е най-добрият. Гордостта му подсъзнателно подхранва АЗ-а, стремящ се да бъде над останалите и да получи признание. Зад привидната търпимост, скромност, доброта и щедрост се крие враждебност, а често пъти омраза и деспотизъм. Съсредоточена върху собственото си величие, личността остава в сянката на самата себе си и на своя мним героизъм. Това рано или късно води до разрив в отношенията с околните. Огромната гордост, недоверчивостта, мнителността и измислената мания за преследване правят индивида лесно раним в неговия егоизъм, взискателност и претенции да бъде уважаван и харесван. В контактите той е придирчив и агресивен, не може или не иска да се вмести в рамките на общите изисквания и интереси. Параноикът е труден за разбиране - преценките му са деформирани, дори най-дребните неща се приемат драматично и усложнено. Свръхемоционален, импулсивно щедър и селективен, той бързо и войнствено преминава към защита и атака. Този тип хора са твърде уморителни за околните, понеже смятат, че всичко им е позволено. Те насищат пространството с тревожното си ЕГО и изтощават енергията на всички около себе си.
|
|