Автор: Amigo
Дата: 09-08-09 14:23
едно мнение чета:
Реших и аз да споделя своя опит. Преди близо 4 години семесйтвото ми се премести в САЩ - живеем в средно голям/малък град във Флорида. В началото беше трудно, не казвам, че и сега е лесно, но нещата малко по-малко идват на мястото си. Имаше трудности с осигуряването на работа, но слава Богу, когато имаш желание да се трудиш, не оставаш на улицата. Вече имаме къща, плащаме си кредита редовно и не се вълнуваме от промените в основния лихвен процент, защото не сме идиоти и сме подписали договор за ипотека с фиксирана лихва и за сума, която сме преценили, че можем да си позволим. Карам малка кола - икономична и надеждна е - не е БМВ, но пък е чисто нова. Не съм си я взела, за да се перча на някого в България със снимките, използвам я, за да си върша работата - беше един вид инвестиция.
А иначе, при мен така се стекоха обстоятелствата, че прекарвах доскоро доста от годината у дома в България. Смея да твърдя, че мога съвсем реално да сравнявам положението на двете места. И за съжаление, колкото и да ми е неприятно и тъжно дори, с течение на времето все повече везните се накланят в полза на "затъващата" Америка в сравнение с "проспериращата" България. Не ме разбирайте погрешно, моля ви! Аз съм патриот, обичам родината си, карам се и до днес с по-малката ми сестра, когато в разговор с мен използва английски думи, но...
Много неща не спират да ме тормозят всеки ден. Най-вече това, че искам да живея в София, където съм роден и израстнал, искам да съм близо до приятелите и възрастните ми роднини, искам да пея химна на Нова година, да ходя в Народния театър, да хапвам лютеница за закуска и да имам всички онези дребни неща, които наистина правят човек щастлив. Знам, че ако дам всичко от себе си, както обикновено правя, ще успея да намеря реализация у дома и да си осигуря що-годе приличен стандарт на живот, но не това ме тревожи основно...
Нещата, които не ми дават мира са:
Мога ли да се примиря с това, че пред блока, в който живея всяка седмица се разбиват 2 или 3 коли?
Мога ли да се примиря с това, че по средата на главната улица в квартала от три години зее половинметрова яма и никой не прави нищо по въпроса, въпреки че всеки ден стават неприятни инциденти с нея, а тоя, който е отговорен за това, се кани да поеме кормилото на цялата държава?
Мога ли да се примиря с мисълта, че трябва да чакам приятелката си на спирката на автобуса след 8 вечерта, защото някой стаен циганин дебне да открадне чантата й?
Мога ли да се примиря с мисълта, че след като плащам данъци, полицаите обикновено ми казват, че разполагат с 2 литра гориво за дежурството си на авто-патрул и не могат да ми помогнат по никакъв начин, ако имам нужда от тях, докато децата на шефовете в МВР ходят на училище със служебен автомобил и охрана?
Мога ли да се примиря с това, че ценита на абсолютно всичко в София (имоти, дрехи, коли, храна, бензин) са по-високи от тези във Флорида - тук някой ще възрази, че услугите са по-евтини - да, така е, но с какво качество са?
Мога ли да се примиря, че се купуват шофьорски книжки, дипломи, че дори и работни места, а напоследък и гласове по изборите?
Мога ли да се примиря с липсата на улично осветление, мръсотията, агресията на бездомните кучета, калта по паважа и в душите на хората?
Мога ли да се примиря, че пенсията на баба ми вероятно е равна по размер с разхода за консумативи, който има джакузито в офиса на Вальо Топлото?
Мога ли да се примиря, че страната ми една година след приемането си в ЕС беше неофициално изхвърлена от него, след като й се спряха плащанията по структурните фондове?
Мога ли изобщо да се примиря, че този списък, който едва начевам всъщност е безкраен...
Та, ако някой журналист може да ми напише една причина, заради която да преглътна всички тези неща, да махна с ръка и да се гмурна обратно в тях, ще съм му благодарен.
Тук не искам да започвам спор или да провокирам някого да ме нарече тъп емигрант или пък лош българин. Тези, които са минали по същия път, знаят, че никой не ни е чакал на летищата с един чувал пари, които да ни даде, за да си оправим живота. Иначе и аз вярвам, че не е важно къде си, важно е кой и какъв си, за да успееш. Но е грозно, когато се опитваш да направиш нещо красиво, а 100 души около теб само цапат и гледат да те препънат. Тук този феномен го няма - ако си добър, слагат те напред, за да теглиш и останалите след себе си. А когато това се случи, никой няма да каже: "Абе, знаете ли какво - хубаво, ама аз си отивам в България, за да ме бутат, обиждат и подиграват ежедневно."
Това, че един кой си шофьор на камион или чистачка ще се върна у дома, няма да спомогне особено за развитието на страната. Тези, които наистина са й нужни, а са напуснали предлите й и са се устроили зад граница, трудно ще се върнат обратно. И в това е цялата драма. Истината е, че сме го закъсали много сериозно и май след всички социалистически, капиталистически, империалистически, конспиративни и какви ли не теории ще се окаже, че сами сме си виновни за всичко...
А иначе, а дано, ама надали...
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
|
|
![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Докато сме живи, искаме и търсим, ще имаме проблеми.. тук, там или където и да е ![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram