Автор: Lalinda
Дата: 28-05-09 22:48
ejel, темата е за фотография, не е за приятеля гугълчо и речниците по психология.
Стига с тоя гугъл-бейзед спам.
В Париж изобщо му викат Ришар Аведон, хаха, с ударение на дон, но поне го показват, не разчитат на гугълчо и уикипедиите да ги научи как да го произнасят.
Остави баба си Лалинда на мира - откъде знаеш дали не си криви езика, за да пусне въдицата точно за теб и се поподхили на гугъл трувайлите ти?
Включването ти в темата за секса с речник в ръка ме потресе.
Направи и крачка встрани от речниците.
Ще понаучиш и нещо на пръв поглед безполезно.
То и Робърт Франк не е Робърт, ако трябва да се самохаракиризирам - в Париж го представят като Робер Фран, пък той е швейцарец и навярно просто Роберт.
***
Luxor, после. Още не. Знаех, че пръв ще се обадиш.
***
Деяне
То и на мен ми подариха един 50 мм заедно с новия фотоапарат, преди 4 години, но аз още не съм го отворила, нито закачила за фотоапарата...
Човекът, който ми го подари, имал някога и Зинар, но го продал на един от студентите си за една трета от цената му... От него съм чувала и че да се занимаваш с фотография било като да чукаш на отворена врата и че всичко било направено още през 30-те. След като разгледахме с него музея на фотографията в Шалон-сюр-Сон, бях склонна да се съглася и че е било направено и преди края на деветнадесети век. Не зная дали сте виждали дагеротипии на живо? Пленителни са.
Снимаме и архивираме цветове и цветови комбинации, а студентите по архитектура все още го правят и с боичките си...
Навремето, показвайки кадрите си (бяха диапозитивни), срещах много коментари, отбелязващи, че хората не забелязвали тези неща... Идеята ми и тогава бе да показвам неща, които можеш да видиш, а не които не можеш (в такъв смисъл заиграванията с техника, бокета, дефокуси, макро, пръстени и други не ми бяха дори интересни) - тоест не ме интересуваше КАК. Затова и досега не се вълнувам много-много от тонирани пейзажи, примерно... Дефокусираните самотни пейки също не ме привличат (общо взето, и отдалеч е ясно какво е искал да каже авторът, дефокусирайки). Другото бе, че превръщайки се в концептуален фотограф (да показваш само видимото), пристигайки на някое ново място, вече знаех какво ще видя и какво няма да видя...
Това хем ме ограничаваше, хем ми помагаше да се задълбоча...
Известно време снимах сини врати и капаци на прозорци, изненадвайки се от разнообразието на цветове и форми, докато един ден, пристигането ми в Бордо сложи край и на това увлечение - на всяка улица там имаше стотици врати в синьо в нови и още по-съвършени форми... Не можех да ги обхвана, естествено! Впоследствие научих, че заради корабоплаването и по-скоро корабостроенето, в Бордо бил струпан огромен потенциал от дърводелци, железари и ковачи, които упражнявали занаята и вън от поръчките по корабите... Общо взето, винаги научавах по нещо неочаквано, но пък... какво от това? Хората продължаваха да се интересуват от цици и еднообразния и безкраен живот на плътта (както е рекъл поетът по-горе)...
|
|