Автор: Lalinda
Дата: 18-04-09 20:51
Аз пък още от дете можех да имитирам всякакви почерци...
Иначе пишех съвсем вертикално и с много тесни букви.
После ми бе забавно да се науча да пиша като франсе...
Сега обаче ми се налага само да се подписвам, тъй че не ми е от значение.
Виж, в телефонния си тефтер успявам да поддържам един официален почерк, който поне е четлив за самата мен.
Бях забелязала, че почти всички руснаци пишат еднакво, французите - също еднакво, но по друг начин, немците - също по някакъв си техен начин.
Най-необичайният почерк, който съм виждала, бе на един мой кореспондент от Мадагаскар - пишеше ми на френски, но почеркът наподобяваше нещо индийско.
***
Ако ще си създаваш нов почерк, най-първо разучи графологията. Някои работодатели искат мотивационно писмо, писано на ръка, което дават на графолог... Можеш да създадеш представа, че не си това, което си, избереш ли си чужд почерк... Зависи дали търсиш това или не - захванитите една за друга букви говорят за едно, свободните - за друго, хлабавостта - за трето...
На мен, примерно, ми харесваше, пиша ли на френски, да слагам ударенията не над самите букви, над които се пишат - ужасно ефектно е! Можеш и да си измислиш разни ефектни камшичета за някои от буквите...
Неотдавна превеждах договори и документация от френски от оригинали от края на деветнадесети век (кореспонденция около оферти за строителство на мостове в София, както и цели задания за градежа на една необичайна църква) - имаше забележителни почерци, но всичко бе съвършено четливо! И нямаше никакви грешки...
|
|