Автор: J0R0
Дата: 05-02-09 20:42
Днес поне в няколко теми прочетох едно и също изречение от Лалинда:
Автор: Lalinda
Дата: 05-02-09 12:10
Писах го току-що в темата за разликата между българите и хората - защото българинът не е научен да говори за някого, когото не харесва, без да го УНИЖАВА.
Май на едно от местата беше зададен и въпросът "защо". Но дори и да не е бил зададен, човек сам си го задава - защо? Откъде идва това отношение на българина към хората които не харесва.
Според мен - от самото начало. От най-големите. От Ботев, примерно - силно да любиш и мразиш.
Ето едно описание на човека когото Ботев не харесва от "Това ви чака":
шкембето му свободно можеха седна пет души турци и да пият кафе; в главата му с трийсет яйца гъска да насадиш; а гърдите му - гърди нямат нашите чорбаджии. Лицето на кир Михалаки мязаше на подница, носът - на мухлясал грозд, ръцете - ръцете му се не виждаха отпред; а крака - само от краката му да направиш 5-6 попа. Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му - като талията на свинята, гърбът - като табашки кош, а под гърба - кръгла манастирска трапеза.
Отворете кое да е произведение от прозата на Ботев и ще видите същото. Дори заглавията са достатъчни: "Калъп за учители", "Фабрика за попове" и т.н.
Ами Алеко с "Бай Ганьо"?
Стоян Михайловски.
Дядо Вазов.
Георги Стаматов.
Гео Милев.
Елин Пелин...
С две думи, почти цялото нещо, наречено българска класика ИСКА ЕДНО ТОТАЛНО ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ.
Не може 50 години да набиваш в главите на хората (още от невръстна възраст, когато са най-податливи), че е не само оправдано, ами дори герайство да измамиш данъчния и да го оставиш в блатото, а после да очакваш от същите тия хора да си плащат редовно данъците.
Въпросът "защо българинът не е научен да говори за някого, когото не харесва, без да го УНИЖАВА" е абсолютно риторичен. Това е българската орис.
Ако мога да перифразирам Ники Кънчев - нека осъзнаването и преоценката да започнат СЕГА!
|
|