Автор: ejko
Дата: 09-12-08 11:41
"Пробвай за една година да си говориш само с птичките и животните в някоя планина, и наблюдавай разликите в личността."- аз да не съм Франциск Асиски:))
Практичността от сегашната ти гледна точна, която е застъпена във втората част на поста ти е идеално противоположа и адски непрактична от гледна точка пътвата част на поста ти.
За какъв дявол му е на някой да се лишава от храната си, за да поддържа "трите стълба" на държавността?
Отговорът е ясен- за да имаш нещата, които не можеш да си набавиш сам се стига до размяна (етапите на която сме учили всички в училище). Моделът действа до момента в който, практичността вече не е да набавяш прехраната си, а да се лишаваш от нея в името на заменените лични ценности в името на обществените такива. Ако има какво да ядеш с нищо няма да спечелиш уважението на общността, но ако имаш Д3, ще го направиш в голяма степен.
Обществото възпитава и контролира индивидите, като заменя личностните ценности с обществени, който от гледна точна на индивида сам по себе си са абсолютно ирелевантни.
Материализма и практичността са много ценни качества и именно на тях се крепи обществото, именно чрез тях то се и контролира. Факт е. Аз не съм отчелник, а и не съм тръгнал да ставам, но това не променя тези мой размисли. Аз усещам дисхармония в себе си и се опитвам да си я обясня. Ако ти не усещаш дисхармония, значи за теб всичко е ок.
Факт е че нито една обществена структура, целяща контрол, не толерира аскетизма и отчелничеството- нито църквата, нито държавата. Това не е случайно.
"- харчиш енергия, вероятно и плащаш за нея;
- ядеш храна създадена от други;
- ползваш обществен транспорт;
- няма да се учудя, ако плащаш и данъци;
И като осигуриш жизнения минимум почваш да търсиш обществото и за друго:
- обсъждаш идеи с приятели;
- търсиш клиенти в обществото;
- търсиш секс в обществото;
- имаш нужда от обществото за да му кажеш, че си личност;"
Тези неща, макар и вярни, за мен нямат значение, защото ги приемам за индеферентни към развитието на личността, обратното би подчинило "съзнанието" на "битието", в което аз не вярвам.
|
|