Автор: prozac
Дата: 20-09-04 22:27
За пътешествията, дигиталната фотография и Canon A80.
През последния месец ми се наложи да попътувам извън България. За съжаление, в София ми остава твърде малко време за снимане и реших, че тази разходка ще е отлична възможност да тествам своя А80 в един по-широк спектър от ситуации и при по-интензивно натоварване. Аз съм любител и предполагам проблемите, които ме вълнуват ще са присъщи на широката аудитория. Затова се надявам предоставената информация да е полезна или поне интересна за част от вас.
Подчертавам, че целта ми не е да правя технически преглед или тест – такива има предостатъчно, а да споделя впечатленията си на потребител от работата с Canon A80.
Фотоапаратът е компактен. Може да се побере в джоб на сако или яке. Това е един пример, в който размерът определено има значение – за мен като любител е много по-лесно и удобно, да грабнеш апарата и да излезеш, отколкото да се разхождаш с голяма чанта с апаратура. Бих добавил, че носенето на апарат в джоба едва ли е най-полезния за външния му вид пилинг и затова си купих малка чантичка – много удобна, защитава апарата, не ти провисват джобовете, а и решава проблемите с малко по-големи апарати. С две думи: купете си удобна чантичка – струва си.
Фотоапаратът е солиден и ергономичен – стои удобно и стабилно в ръката. Управлението на параметрите е лесно, интуитивно и може да се осъществи бързо – с 2-3 натискания. Разбира се, наличието на отделни бутони за различните функции би било още по-добро решение. Програмите се превключват от отделен бутон бързо и лесно. Те са общо 14 като има приоритет на скорост, на бленда, изцяло ръчен и напълно автоматичен режим и др. Подробности има в ревютата затова няма да се задълбочавам. Намирам, че възможностите за контрол над параметрите е голям и предполагам би задоволил и по-напреднали фотографи /изцяло ръчен режим, компенсация на експозицията, баланс на бялото, серия снимки и др./. Според мен, наличието на 2 програми, които можеш да конфигурираш свободно, е голямо удобство.
От натискането на on/off бутона до първата снимка времето е от порядъка на 3 секунди, а времето от снимка до снимка е около 1-2. Нямам база са сравнение, но намирам тази скорост задоволителна. Разбира се има ситуации, които се пропускат, но...
Дисплеят е достатъчно голям, за основен преглед на снимката. Качеството му е добро и позволява работа без съществени затруднения, дори в слънчеви дни. Дисплеят е на подвижно рамо позволяващо въртене във всички посоки, т.е. накъдето и от каквато и посока да снимаш, можеш да го нагласиш в оптимално за теб положение /дори и за автопортрет/. Изключително удобно решение, което спестява кълченето на врата и праха по коленете в много ситуации. Без да съм правил насочени измервания на рамкирането, намирам съответствието между дисплея и снимките за много добро. По-зле стоят нещата с визьора – там като че ли има известно несъответствие между вижданите и реални граници на снимката. Друг недостатък е, че във визьора не са показани данните /програма, бленда, скорост и т.н./ което може да е доста подвеждащо. С две думи визьорът си има слабите страни, но почти не ми се е налагало го ползвам поради отличния дисплей. А чупещото се рамо е страхотно предимство.
По отношение на оптиката мога да кажа, че съм доволен. Не съм достатъчно компетентен, за да давам оценка, но резултатите ме задоволяват напълно. В някои ситуации оптичния zoom х3 не е достатъчно, но при 4мп, при необходимост има какво още да се изцеди от снимката. Недостатък е, че никъде не се визуализират данни за zoom-а и преценката е “на око”. За мен, по-неприятно е, че при х3 блендата е 4,5-8. Това значително ограничава възможността да променяш дълбочината на рязкост, а си иска и сигурна ръка при по-слаба светлина. В този смисъл, ползването на статив или някаква опора при слаба светлина и без светкавица е повече от препоръчително, но това си е добре известно и универсално правило. По отношение на чувствителността – обикновено снимам на iso100. Намирам качеството за много добро. При 200 се появява допустим шум, но при 400 резултатите са неприемливи. Наличието и на iso50 предполагам е предимство, но сравнение между 50 и 100 не съм правил.
Преди пътуването реших да взема допълнителна памет – допреди снимах с 2х32. Това беше крайно недостатъчно /2х27 снимки при fine/, а и постоянната смяна на карти /при снимане и източване/ е малко досадна. От магазините Вали закупих 512мв. Имах колебание дали да са 256 или 512, но разликата в цената беше около 25-30%, а както е добре известно – колкото повече, толкова повече...;) Затова се спрях на 512 и сега определено мога да заявя, че не съжалявам. Като цяло с картата не съм имал никакви проблеми. Струва ми се,че е съвсем малко по-бавна от оригиналните ми 32-ки, но ситуациите, които създават подобно усещане са малко. Всъщност нямам представа, дали това е свързано с качеството на производство на картата или роля играе значително по-големият й обем. Важното в случая е, че с тази карта имам възможност да направя 445 снимки при 2272х1704 и fine или 248 при superfine /ще спомена, че при 1024х768 и fine снимките са 1531, а при 1024х768 и normal – 2731/. Ако този брой ви се струва разточително голям, помислете за възможността да не преточвате снимките си през цялата почивка – не е зле, нали?! Представете си също, за това количество снимки колко филма ще са ви необходими и финансовия им еквивалент... Чиста икономия ;) От друга страна трябва да призная, при тези възможности се създава и психологическата нагласа да не жалиш кадрите – по-малко мислене, по-малко кадриране, по-малко подготовка. Това според мен е само временно явление, защото като изтриеш няколко пъти по 30-40% от снимките си, набързо пренастройваш машинката /задапаратната/. Същественото е, че получаваш страхотната свобода да правиш в една ситуация значително по-голям брой кадри, да експериментираш, да търсиш вариации. Професионалистите ще си кажат думата, но за любители като мен това е невероятна възможност не само да не пропуснеш момента, но и да се учиш. Сравняването на 5-6 привидно сходни кадри демонстрира превъзходно значението на детайла, на добрата преценка за светлина, кадриране, фон и т.н. Сигурен съм, че това е и отлична възможност за самоусъвършенстване Очевидно проблемът с паметта е и финансов, но усещането за свобода и обективно позитивните възможности, които се предлагат си струват сериозен размисъл.
Енергията – значим цивилизационен проблем, намиращ израз и в конкретната, фотографска ситуация. За обикновени батерии смятам, че просто е излишно да се говори. Дори и добрите алкални не издържат повече от 50-70 снимки, което калкулирано в пари прави нещата страшни. Ползвам 4х2100mAh и до сега нямах реална представа за възможностите им /при капацитет 2х32мв и около 54 снимки човек му губи края/. В настоящата ситуация ги подложих на сериозно натоварване и резултатът е 320-350 снимки с едно зареждане. Само около 10% бяха със светкавица, но имаше много on/off, stand by и zoom – ситуации свързани с немалка консумация. За мен лично, напълно задоволителен резултат. Когато си избирах фотоапарат, държах батериите да се АА – сиреч достъпни. Наистина, може да се дължи и на известна небрежност от моя страна, но въпреки споменатата преди малко значителна издръжливост, на 2 пъти ми се наложи да купувам по спешност алкални батерии. Всъщност, това е и един от сериозните недостатъци на А80 – не показва реалното състояние на батериите, а сигнализира едва когато са на привършване и ти остават 5-6 снимки енергия – гадна ситуация. В този смисъл, възможността във всеки магазин да заредиш апарата си за още 50-70 снимки ми се струва страхотна. Нямам представа каква са предимствата на т.нар. “фирмени” батерии. Ще кажете вие. Все пак да обобщя – А80 има много разумна консумация на енергия. Липсата на данни за състоянието на батерията може да бъде подвеждащо. Възможността да презаредиш във всеки магазин е много добра.
Източването на информацията е през USB и става безпроблемно. Софтуерът е интуитивен, макар да не е нещо особено. Ако сте с ХР не е необходим фирмен софтуер – апаратът се разпознава като отделно устройство и информацията се копира както от всеки носител. Форматът е jpg и при режимът на снимане който ползвам /2272х1704, fine/, снимките са с размер 19х15см. при 300 точки на инч и съответно 9х7см. при 600. Оттук всеки може да си направи сметката. За мен резултатът при 10х15см. е перфектен. Досега никога не ми се е налагало да вадя снимки с по-големи размери. Надявам се хората с опит в това отношение да споделят мнението си.
Ами, това е горе-долу.
Успех на всички!
|
|