Автор: dreamer_xs
Дата: 11-09-06 14:54
НАРОДНА БИБЛИОТЕКА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Точните сведения за основаването на Народната библиотека са се загубили в еуфорията на следосвобожденските дни, когато всички са били участници, а не регистратори на събитията. Това, което знаем днес, е, че идеята е дадена от учителя Михаил Буботинов. По неговите думи „за пръв път станало дума за създаване на публична библиотека в София на 4 април 1878 г.". На тази дата се празнувало щастливото избавление на Царя Освободителя от покушението срещу него в Париж. В речта си пред голямото множество Буботинов изтъкнал, че за да цъфти и се развива тоя град в културно и образователно отношение, нужна му е една богата библиотека. Губернаторът Алабин и помощникът му вицегубернаторът М. Дринов били във възторг от тази идея. Наскоро след това общината предала библиотеката на Денкоглу на губернаторството. За пръв библиотекар бил назначен Христофор 3. Круша от Самоков. Основна роля за реализирането на идеята има Алабин. Тя съвпада с желанието му „с всички възможни начини да се действува за умственото и нравствено развитие на младото поколение в българския край в духа на истинското просвещение." Този цитат е от писмо на Марин Дринов, в което „се излага и какво е сторено за уредбата на тая библиотека" до този момент. А свършеното не е малко: „определена е една къща ... на едно от най-хубавите места в града", направени са „необходимите преправки и приспособления на къщата, както и снабдяването й с мобили", които се извършвали от Алабин „за сметка на намиращите се у него суми от славянските благотворителни общества", осигурен е „библиотекар и надзирател в читалнята със заплата 25 рубли месечно, с квартира в библиотеката и отопление". Основата на библиотечния фонд се поставя от „пожертвувани от канцеларията на Софийския губернатор изписаните от него за текущата година 12 периодически руски и чуждестранни издания", личната библиотека на Александър Паун, тогавашен „полицеймейстор в София", дарена още на 19 август 1878 г. и съдържаща 228 тома. М. Дринов, научавайки за откриването на обществена библиотека, изпраща „15 разни книги в по 2 екземпляра". И така през септември библиотеката вече е била реалност - тя е имала устави, чиито проекти са изработени от самия Алабин и са утвърдени от „Негово Сиятелство Княз Дондуков на 25 септемврий 1878 година". Пак Алабин лично „вписва книгите в „Книга пожертвовашя". От 1 септември започва да се изплаща и „жалование" за библиотекаря. Така в София вече е „основана библиотека, макар още и по име. Тя е била наречена обществена (публична) библиотека и е съществувала на частни начала, управлявана от библиотечна комисия". Според спомените на нейния библиотекар Шумков. Алабин „се запрегна и непрекъснато 10-20 дни сам си работи с мене щелно; научи ме как се нарежда и управлява редовна и богата библиотека с тайните по нея знаци и на 8 ноемврий 1878 г. тържествено откри в София българска библиотека и я именува „Софийска българска публична библиотека. В деня на откриването се избира и настоятелството й.
В този начален период библиотеката има характера на частно учреждение. Но за М. Дринов, като председател на библиотечната комисия, е било ясно. че за да просъществува и да може да се развива библиотеката трябва да бъде на издръжка от държавата. Така се стига до решението, взето на 20 май 1879. на заседанието на библиотечната комисия. То гласи: „Днес, 20 май, часът по 8 вечерта в общото заседание на членовете на Софийската публична библиотека г. Дринов, председател на „временната библиотечна комисия" в изложеното си за досегашния вървеж на библиотеката изказа мнение, че най било добре да се помоли правителството да поеме оно занапред библиотеката върху себе си и да се грижи за поддържането и подобрението й..., всичкото събрание едногласно прие и в същото време помоли временната библиотечна комисия да приведе това решение на общото събрание в изпълнение". И така „с предписание № 613 от 11 юний 1879 година", управляващият отдела на просвещението М. Дринов съобщава на Георги Кирков, един от членовете учредители, че Негово Сиятелство Императорският руски комисар е благоволил да го утвърди, от 5 юний с.г., за главен библиотекар в Софийската публична библиотека с годишна заплата 6000 лева. Очевидно по това време е решено библиотеката да стане държавно учреждение.
И тъй от 5 юни 1879 г. Софийската публична библиотека, вече под името Българска народна библиотека има свой персонал и издръжка. Този персонал се състои от един „библиотекар, двама помощници, един слуга и един стражар".
Каква роля отреждат на народната библиотека първите й създатели? На първо място, тук трябва да се спрем на инструкцията за нейното управление, предложена от Константин Иречек през 1884 г., когато той е директор на библиотеката. По своята същност тя е правилник за устройството и функционирането й. Това личи от рапорта от 19 май 1884 г., с който Иречек изпраща за утвърждаване своя проект. Иречек не се задоволява да състави някакви временни правила, подходящи за тогавашното състояние на библиотеката. Инструкцията е изработена така, че да „може да служи като ръководство за бъдещето, когато библиотеката ще се намира в такива обстоятелства, дето ще може напълно да се развива". В своята работа Иречек се е водил от „правилата, които се случват другаде, особено в университетските библиотеки и от ония уредби", които се срещат в други страни и особено в Германия, но това е просто копиране на чуждия опит, както бихме се изразили днес. „Аз избрах онова, което между разните способи ми се е видяло като най-приспособимо при тукашните местни условия" завършва рапорта си Иречек.
И така според неприета инструкция, задачата на българската народна библиотека е:
„1) събиране на старобългарски и новобългарски ръкописи, както и старопечатни книги; събиране на всички по-стари или по-нови неща без разлика на български език или от български описатели на други езици; 2) основание на една по възможност пълна сбирка на всичко, каквото е писано в чужбина за България, за прилежащите към нея съседни страни и въобще за Балканския полуостров, сега и в преминалите времена; 3) съставяние на една сбирка от всичките класически съчинения от разни литератури, белетристически, както и научни; 4) събирание и допълвание на една сбирка от най-главните, основните съчинения по всичките науки"
Тази инструкция не е просто история. С нея се определят задачите на библиотеката, които с малки изменения са фиксирани във всички правилници до 1994 г. Тези задачи до голяма степен съвпадат със задачите, които по-късно се определят като задължителни за една национална библиотека.
Колекциите. Голямото количество изключително ценни и разнообразни по своя характер колекции на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) я правят най-важното и най-голямото книжовно хранилище на територията на България, а и една от най-важните и богатите библиотеки на Балканите. Ръкописно-документалните й сбирки безспорно имат световно значение за славистиката и ориенталистиката.
Днес Народната библиотека има фонд, който обхваща над 7 000 000 библиотечни единици, които включват ръкописи, архивни документи, книги, периодика, графични издания и албуми, картографски материали, нотни издания, патенти и стандарти, служебни и официални издания, грамофонни плочи, магнетофонни ленти и касети, портрети и снимки, диапозитиви, микрофилми, дисертации, CD-ROM дискове. Една от най-ценните сбирки безспорно е тази от славянски ръкописи. Тя съдържа над 2500 тома с хронологичен обхват ХI-края на XIX в. Тук са представени както всички тенденции на книжовния живот по българските земи, всички школи и средища, както и по-видни български книжовници от различни епохи. Същевременно колекцията дава пълна картина на всички концепции за българския литературен живот, осъществяван от различни поколения български книжовни люде, водени от стремежа да приобщят България към християнска Европа и света. Най-старият ръкопис, който се съхранява в библиотеката, е Енинският апостол от XI в. Сред другите по-известни паметници могат да се отбележат Аргировия триод от XI в., Добрейшовото евангелие от XIII в., Евтимиевия служебник и Бориловия синодик от XIV в. (от библиотеката на Патриарх Евтимий Търновски), Софийската Александрия от XV в. (богато украсена с миниатюри), Етрополското четириевангелие от 1637 г. (известно с позлатената си сребърна обкова), Аджарското евангелие и Селенския дамаскин от XVII в.; Софрониевия препис на Паисиевата „История славянобългарска" от 1768 г. Основната част от ръкописите са от периода XV- XVIII в., което дава изключителната възможност България да се разглежда не само и не толкова като географско понятие, колкото като духовен процес. Оригиналната старобългарска литература е представена чрез преписи на Климент Охридски, Презвитер Козма, Патриарх Евтимий и учениците му, книжовници от Софийската и Рилската школа, преписи на Паисиевата история. В колекцията не са малко и гръцките, сръбските, молдовските и влашките ръкописи, които очертават градената с векове специфична балканска култура.
Не по-малко ценни са и сбирките от старопечатни, редки и ценни книги, които също започват да се формират непосредствено след основаването на библиотеката през 1878 г. Значителен принос за това имат просветните и културните дейци от епохата на Българското възраждане. Те правят първите дарения от български и чужди старопечатни книги и възрожденски периодични издания. През 1879-1883 г. българският търговец във Виена Никола С. Ковачев подарява на библиотеката пълни течения от възрожденските вестници: „Турция", „Народност", „Македония", „Право", „Напредък", Каравеловите вестници „Свобода" и „Независимост", „Знаме" на Христо Ботев и др. Сред дарителите са и Пандели Кисимов, Сава Доброплодни, Васил Манчов.
С годините фондът се обогатява и наброява около 32 хил. тома, което налага и организирането му в следните сбирки:
- Славянски кирилски старопечатни книги, ХV-ХIХ в.;
- Български старопечатни книги и периодични издания в периода 1806-1878 г.;
- Български редки и ценни издания след 1878 г.;
- Чужди старопечатни, редки и ценни издания, свързани главно с българската политическа и културна история, с историята на балканските и славянските народи и такива с особена културно-историческа, художествена и полиграфична стойност от XV в. до наши дни;
- Миниатюрни издания.
Най-богата е сбирката от български старопечатни книги и периодични издания в периода 1806 - 1878 г. Тя включва 1660 заглавия в около 26 хил. тома и по този начин отразява максимално пълно издаденото през посочения период. Особен интерес сред българската старопечатна книжнина представляват:
- „Кириакодромион сиреч Неделник" на Софроний Врачански (1806 г.);
- „Рибен буквар" от д-р П. Берон (1824 г.);
- „Песни и стихотворения" от Хр. Ботев и Ст. Стамболов (1875 г.) и др.
Колекцията от славянски старопечатни книги включва издания, които бележат началото на южнославянското, в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния). Това са двата кирилски инкунабула: Осмогласник (Цетина, 1494 г.), и Псалтир с последование (Цетина, 1495 г.), както Четвероевангелие на Макарий от 1512 г., издадено в Търговище. Специално внимание заслужават венецианските издания от XVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков.
Сбирката от чуждестранни старопечатни, редки и ценни издания
от XV - XIX в. обхваща около 5100 заглавия, обособени по езици. Най-много по брой са гръцките старопечатни книги. Значителна част от тях са донесени от с. Арбанаси, В. Търновско, и са богати на ръкописни бележки. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" притежава два латински инкуnабула (най-ранните печатни книги - преди 1500 г.), съответно от 1477 г. и 1493 г. Особено впечатление с богатата си украса прави вторият инкунабул Schedel, H. Liber chronicarum. Той е дарен през 1968 г. от г-н Любен Басмаджиев, българин, живеещ в Швейцария. Сред останалите книги в тази сбирка има първи или особено ценни издания на изтъкнати автори на чуждите литератури на оригинален език, както и такива с автографи и екслибриси. По-интeресни между тях са: издания на произведения на Жан-Жак Русо (от 17Х7 г.) и Волтер (1810 г.); издание на Библията в превод на немския реформатор Мартин Лутер (1588 г.); тритомният речник от 1681 г. на френския историк и византолог Шарл Дюканж с екслибрис на българския цар Фердинанд (1877-1918) и мн. др.
С основаването на Народната библиотека в София през 1878 г. една от първостепенните й задачи е събирането и съхранението на ръкописи и документи. Отделни архивни материали започват да постъпват още в края на 1878 г., заедно с крупни дарения от книги на видните българи Иван Денкоглу, Иван Сахатчиев, Аверкий Попстоянов и др.
През 1879 г. идва архивът на Учредителното народно събрание, в следващите години - архивите на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, с което се поставя началото на архивната сбирка, по-късно обособена в Архивен отдел, днес Български исторически архив (БИА). По своята същност до 1951 г. БИА поема и функциите на държавен архив на България за документи, свързани с политическата и културната история. Сега БИА и Ръкописно-документалният център на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" са част от държавната архивна система, оторизирани да съхраняват документите, създадени от XI до началото на XIX в.
По идея на софийския учител Михаил Боботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 към нея е добавен създаденият през 1904 Архив на Българското възраждане.
През 1939 започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 и двете сгради са разрушени. Новата сграда е построена със сключен през 1946 целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953.
|
|
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Трябва ми текст около половин машинописна страница. Това са:![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram