Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Архив
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Lyubliana   
Дата:   11-09-06 14:06

Имам нужда от малко помощ за организацията на фотоизложбата. Не мога да си намеря текстове за историята на няколко обекта- ако можете да помогнете [smile] Трябва ми текст около половин машинописна страница. Това са:
Централната софийска баня
Народната библиотека
Докторски паментик
Паметника на Стамболийски в градинката при кристал
Партиен дом
Полската католическа катедрала

Ако не намеря текстове за тях няма как да ги включим в изложбата [smilie2]


Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: chiphead   
Дата:   11-09-06 14:25

БАН, Народната Библиотека [smilie3]

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата
Автор: black_swans   
Дата:   11-09-06 14:26

Централната софийска баня е построена от архитект Петко Момчилов в т.нар. стил "национално романтичен сецесион" или "неовизантинизъм". От същия архитект, в същия архитектурен стил са и Синодалната палата, Богословския факултет на площад "Св.Неделя" и Семинарията.

Ако под полската католическа катедрала, имаш предвид новият им храм до "Булбанк", то предишния е бил разрушен при англо-американските бомбардировки през 1944 год. - бил е много по-малък и се е намирал някъде зад Булбанк. Строен е някъде в края на ХІХ век. Основният камък на сегашния го положи Йоан Павел ІІ, а точно 4-ри години по-късно (на 24 май) беше осветен от ватиканския държавен секретар - кардинл Анджело Содано. По архитектурната си украса де опитва да го докара до стила на Момчилов, но е твърде-твърде далеч [smile]

пп - потърси изключително приятния "Пътеводител на софийските забележителности" от Юлия Милчева - издателство "Фердинандеум". Там има за всичко интересно свързано с забележителностите на София.



Публикацията е редактирана (11-09-06 14:33)

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Lyubliana   
Дата:   11-09-06 14:41

black_swans- много ти благодаря, но ми трябва малко повече информация. За съжаление няма да имам време да търся в книги защото трябва да ги отпечатим и закачим в метрото.Ако можете да помогнете с готов текст [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: kali222   
Дата:   11-09-06 14:51

Минералната баня (както се е наричала по вревето на построяването й Централна баня) е проктирана през 1904г. от арх. Петко Миланов. Сградата започва да се използва от 1912г. През 1915г. е оформена градината пред нея, която е с площ 7,9дка. Керамичната и майоликовата украса са изработени от Харалампи Тачев.

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Beatrice   
Дата:   11-09-06 14:52

От сайта на библиотеката намерих това:
http://www.nationallibrary.bg/

Националната библиотека на Република България е най - голямата библиотека в страната и най - старият културен институт в следосвобожденска България.


1878, 04.04. - Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов предлага да се учреди "публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение".

1878, 28.11. - Избрана е временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката "според съществующий нейн Устав". Тази дата (по нов стил 10.12.1878) се приема за рождена дата на Народната библиотека.

1879, 05.06. - По предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел Просвещение, Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение под названието Бълагарска народна библиотека.

1897, 22.02. - Приет е внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки.

1900 - Българската народна библиотека получава собствено здание - откупения за целта Граждански клуб на ул. "Г. С. Раковски" 131.

1924 - Открива се Архивен отдел към Народната библиотека, в който се влива основаният през 1904 Архив на Възраждането.

1939 - Започва строеж на нова сграда на Народната библиотека на мястото на царския манеж.

1944 - По време на бомбардировките са разрушени старата и новата сграда на библиотеката.

1946, 26.04. - В Държавен вестник е публикуван Закон за сключване на заем за доизграждането на Народната библиотека в София.

1953, 16.12. - Тържествено се открива новата сграда на Народната библиотека.

1963 - Народната библиотека "Васил Коларов" се преименува в Народна библиотека "Кирил и Методий".

1970 - Приета е Наредба за задачите и устройството на Народната библиотека.

1974 - Приет е Правилник за организацията на научноизследователската работа в Народната библиотека.

1991 - Започва преустройството на филиала на Народната библиотека в кв. Изгрев.

1994, 11.08. - Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение.

1999 - Излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение.

2000 - Излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: dreamer_xs   
Дата:   11-09-06 14:54

НАРОДНА БИБЛИОТЕКА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Точните сведения за основаването на Народната библиотека са се загубили в еуфорията на следосвобожденските дни, когато всички са били участници, а не регистратори на събитията. Това, което знаем днес, е, че идеята е дадена от учителя Михаил Буботинов. По неговите думи „за пръв път станало дума за създаване на публична библиотека в София на 4 април 1878 г.". На тази дата се празнувало щастливото избавление на Царя Освободителя от покушението срещу него в Париж. В речта си пред голямото множество Буботинов изтъкнал, че за да цъфти и се развива тоя град в културно и образователно отношение, нужна му е една богата библиотека. Губернаторът Алабин и помощникът му вицегубернаторът М. Дринов били във възторг от тази идея. Наскоро след това общината предала библиотеката на Денкоглу на губернаторството. За пръв библиотекар бил назначен Христофор 3. Круша от Самоков. Основна роля за реализирането на идеята има Алабин. Тя съвпада с желанието му „с всички възможни начини да се действува за умственото и нравствено развитие на младото поколение в българския край в духа на истинското просвещение." Този цитат е от писмо на Марин Дринов, в което „се излага и какво е сторено за уредбата на тая библиотека" до този момент. А свършеното не е малко: „определена е една къща ... на едно от най-хубавите места в града", направени са „необходимите преправки и приспособления на къщата, както и снабдяването й с мобили", които се извършвали от Алабин „за сметка на намиращите се у него суми от славянските благотворителни общества", осигурен е „библиотекар и надзирател в читалнята със заплата 25 рубли месечно, с квартира в библиотеката и отопление". Основата на библиотечния фонд се поставя от „пожертвувани от канцеларията на Софийския губернатор изписаните от него за текущата година 12 периодически руски и чуждестранни издания", личната библиотека на Александър Паун, тогавашен „полицеймейстор в София", дарена още на 19 август 1878 г. и съдържаща 228 тома. М. Дринов, научавайки за откриването на обществена библиотека, изпраща „15 разни книги в по 2 екземпляра". И така през септември библиотеката вече е била реалност - тя е имала устави, чиито проекти са изработени от самия Алабин и са утвърдени от „Негово Сиятелство Княз Дондуков на 25 септемврий 1878 година". Пак Алабин лично „вписва книгите в „Книга пожертвовашя". От 1 септември започва да се изплаща и „жалование" за библиотекаря. Така в София вече е „основана библиотека, макар още и по име. Тя е била наречена обществена (публична) библиотека и е съществувала на частни начала, управлявана от библиотечна комисия". Според спомените на нейния библиотекар Шумков. Алабин „се запрегна и непрекъснато 10-20 дни сам си работи с мене щелно; научи ме как се нарежда и управлява редовна и богата библиотека с тайните по нея знаци и на 8 ноемврий 1878 г. тържествено откри в София българска библиотека и я именува „Софийска българска публична библиотека. В деня на откриването се избира и настоятелството й.

В този начален период библиотеката има характера на частно учреждение. Но за М. Дринов, като председател на библиотечната комисия, е било ясно. че за да просъществува и да може да се развива библиотеката трябва да бъде на издръжка от държавата. Така се стига до решението, взето на 20 май 1879. на заседанието на библиотечната комисия. То гласи: „Днес, 20 май, часът по 8 вечерта в общото заседание на членовете на Софийската публична библиотека г. Дринов, председател на „временната библиотечна комисия" в изложеното си за досегашния вървеж на библиотеката изказа мнение, че най било добре да се помоли правителството да поеме оно занапред библиотеката върху себе си и да се грижи за поддържането и подобрението й..., всичкото събрание едногласно прие и в същото време помоли временната библиотечна комисия да приведе това решение на общото събрание в изпълнение". И така „с предписание № 613 от 11 юний 1879 година", управляващият отдела на просвещението М. Дринов съобщава на Георги Кирков, един от членовете учредители, че Негово Сиятелство Императорският руски комисар е благоволил да го утвърди, от 5 юний с.г., за главен библиотекар в Софийската публична библиотека с годишна заплата 6000 лева. Очевидно по това време е решено библиотеката да стане държавно учреждение.

И тъй от 5 юни 1879 г. Софийската публична библиотека, вече под името Българска народна библиотека има свой персонал и издръжка. Този персонал се състои от един „библиотекар, двама помощници, един слуга и един стражар".

Каква роля отреждат на народната библиотека първите й създатели? На първо място, тук трябва да се спрем на инструкцията за нейното управление, предложена от Константин Иречек през 1884 г., когато той е директор на библиотеката. По своята същност тя е правилник за устройството и функционирането й. Това личи от рапорта от 19 май 1884 г., с който Иречек изпраща за утвърждаване своя проект. Иречек не се задоволява да състави някакви временни правила, подходящи за тогавашното състояние на библиотеката. Инструкцията е изработена така, че да „може да служи като ръководство за бъдещето, когато библиотеката ще се намира в такива обстоятелства, дето ще може напълно да се развива". В своята работа Иречек се е водил от „правилата, които се случват другаде, особено в университетските библиотеки и от ония уредби", които се срещат в други страни и особено в Германия, но това е просто копиране на чуждия опит, както бихме се изразили днес. „Аз избрах онова, което между разните способи ми се е видяло като най-приспособимо при тукашните местни условия" завършва рапорта си Иречек.

И така според неприета инструкция, задачата на българската народна библиотека е:

„1) събиране на старобългарски и новобългарски ръкописи, както и старопечатни книги; събиране на всички по-стари или по-нови неща без разлика на български език или от български описатели на други езици; 2) основание на една по възможност пълна сбирка на всичко, каквото е писано в чужбина за България, за прилежащите към нея съседни страни и въобще за Балканския полуостров, сега и в преминалите времена; 3) съставяние на една сбирка от всичките класически съчинения от разни литератури, белетристически, както и научни; 4) събирание и допълвание на една сбирка от най-главните, основните съчинения по всичките науки"

Тази инструкция не е просто история. С нея се определят задачите на библиотеката, които с малки изменения са фиксирани във всички правилници до 1994 г. Тези задачи до голяма степен съвпадат със задачите, които по-късно се определят като задължителни за една национална библиотека.

Колекциите. Голямото количество изключително ценни и разнообразни по своя характер колекции на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) я правят най-важното и най-голямото книжовно хранилище на територията на България, а и една от най-важните и богатите библиотеки на Балканите. Ръкописно-документалните й сбирки безспорно имат световно значение за славистиката и ориенталистиката.

Днес Народната библиотека има фонд, който обхваща над 7 000 000 библиотечни единици, които включват ръкописи, архивни документи, книги, периодика, графични издания и албуми, картографски материали, нотни издания, патенти и стандарти, служебни и официални издания, грамофонни плочи, магнетофонни ленти и касети, портрети и снимки, диапозитиви, микрофилми, дисертации, CD-ROM дискове. Една от най-ценните сбирки безспорно е тази от славянски ръкописи. Тя съдържа над 2500 тома с хронологичен обхват ХI-края на XIX в. Тук са представени както всички тенденции на книжовния живот по българските земи, всички школи и средища, както и по-видни български книжовници от различни епохи. Същевременно колекцията дава пълна картина на всички концепции за българския литературен живот, осъществяван от различни поколения български книжовни люде, водени от стремежа да приобщят България към християнска Европа и света. Най-старият ръкопис, който се съхранява в библиотеката, е Енинският апостол от XI в. Сред другите по-известни паметници могат да се отбележат Аргировия триод от XI в., Добрейшовото евангелие от XIII в., Евтимиевия служебник и Бориловия синодик от XIV в. (от библиотеката на Патриарх Евтимий Търновски), Софийската Александрия от XV в. (богато украсена с миниатюри), Етрополското четириевангелие от 1637 г. (известно с позлатената си сребърна обкова), Аджарското евангелие и Селенския дамаскин от XVII в.; Софрониевия препис на Паисиевата „История славянобългарска" от 1768 г. Основната част от ръкописите са от периода XV- XVIII в., което дава изключителната възможност България да се разглежда не само и не толкова като географско понятие, колкото като духовен процес. Оригиналната старобългарска литература е представена чрез преписи на Климент Охридски, Презвитер Козма, Патриарх Евтимий и учениците му, книжовници от Софийската и Рилската школа, преписи на Паисиевата история. В колекцията не са малко и гръцките, сръбските, молдовските и влашките ръкописи, които очертават градената с векове специфична балканска култура.

Не по-малко ценни са и сбирките от старопечатни, редки и ценни книги, които също започват да се формират непосредствено след основаването на библиотеката през 1878 г. Значителен принос за това имат просветните и културните дейци от епохата на Българското възраждане. Те правят първите дарения от български и чужди старопечатни книги и възрожденски периодични издания. През 1879-1883 г. българският търговец във Виена Никола С. Ковачев подарява на библиотеката пълни течения от възрожденските вестници: „Турция", „Народност", „Македония", „Право", „Напредък", Каравеловите вестници „Свобода" и „Независимост", „Знаме" на Христо Ботев и др. Сред дарителите са и Пандели Кисимов, Сава Доброплодни, Васил Манчов.

С годините фондът се обогатява и наброява около 32 хил. тома, което налага и организирането му в следните сбирки:

- Славянски кирилски старопечатни книги, ХV-ХIХ в.;

- Български старопечатни книги и периодични издания в периода 1806-1878 г.;

- Български редки и ценни издания след 1878 г.;

- Чужди старопечатни, редки и ценни издания, свързани главно с българската политическа и културна история, с историята на балканските и славянските народи и такива с особена културно-историческа, художествена и полиграфична стойност от XV в. до наши дни;

- Миниатюрни издания.

Най-богата е сбирката от български старопечатни книги и периодични издания в периода 1806 - 1878 г. Тя включва 1660 заглавия в около 26 хил. тома и по този начин отразява максимално пълно издаденото през посочения период. Особен интерес сред българската старопечатна книжнина представляват:

- „Кириакодромион сиреч Неделник" на Софроний Врачански (1806 г.);

- „Рибен буквар" от д-р П. Берон (1824 г.);

- „Песни и стихотворения" от Хр. Ботев и Ст. Стамболов (1875 г.) и др.

Колекцията от славянски старопечатни книги включва издания, които бележат началото на южнославянското, в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния). Това са двата кирилски инкунабула: Осмогласник (Цетина, 1494 г.), и Псалтир с последование (Цетина, 1495 г.), както Четвероевангелие на Макарий от 1512 г., издадено в Търговище. Специално внимание заслужават венецианските издания от XVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков.

Сбирката от чуждестранни старопечатни, редки и ценни издания

от XV - XIX в. обхваща около 5100 заглавия, обособени по езици. Най-много по брой са гръцките старопечатни книги. Значителна част от тях са донесени от с. Арбанаси, В. Търновско, и са богати на ръкописни бележки. Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" притежава два латински инкуnабула (най-ранните печатни книги - преди 1500 г.), съответно от 1477 г. и 1493 г. Особено впечатление с богатата си украса прави вторият инкунабул Schedel, H. Liber chronicarum. Той е дарен през 1968 г. от г-н Любен Басмаджиев, българин, живеещ в Швейцария. Сред останалите книги в тази сбирка има първи или особено ценни издания на изтъкнати автори на чуждите литератури на оригинален език, както и такива с автографи и екслибриси. По-интeресни между тях са: издания на произведения на Жан-Жак Русо (от 17Х7 г.) и Волтер (1810 г.); издание на Библията в превод на немския реформатор Мартин Лутер (1588 г.); тритомният речник от 1681 г. на френския историк и византолог Шарл Дюканж с екслибрис на българския цар Фердинанд (1877-1918) и мн. др.

С основаването на Народната библиотека в София през 1878 г. една от първостепенните й задачи е събирането и съхранението на ръкописи и документи. Отделни архивни материали започват да постъпват още в края на 1878 г., заедно с крупни дарения от книги на видните българи Иван Денкоглу, Иван Сахатчиев, Аверкий Попстоянов и др.

През 1879 г. идва архивът на Учредителното народно събрание, в следващите години - архивите на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, с което се поставя началото на архивната сбирка, по-късно обособена в Архивен отдел, днес Български исторически архив (БИА). По своята същност до 1951 г. БИА поема и функциите на държавен архив на България за документи, свързани с политическата и културната история. Сега БИА и Ръкописно-документалният център на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" са част от държавната архивна система, оторизирани да съхраняват документите, създадени от XI до началото на XIX в.






По идея на софийския учител Михаил Боботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 към нея е добавен създаденият през 1904 Архив на Българското възраждане.

През 1939 започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 и двете сгради са разрушени. Новата сграда е построена със сключен през 1946 целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953.


Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Lyubliana   
Дата:   11-09-06 15:35

Това за библиотеката ми е ок!

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Beatrice   
Дата:   11-09-06 15:39

ето малко за докторския паметник от http://liternet.bg/publish9/mkoeva/nasledstvo/ruski.htm:

Антоний Осипович Томишко (1850-1900) е роден в Пардубице, Чехия, но случайно попаднал в Русия, приема през 1875 г. руско поданство, след като още в 1870 г. постъпва в Петербургската художествена академия, която завършва с отличие и получава стипендия за чужбина. В 1879 г. за блестящо представяне по време на задграничната си командировка получава званието “академичен архитект”, а една година по-късно е избран за професор. След реорганизацията на Академията става ръководител на архитектурно ателие, а от 1897 до 1898 г. е ректор на Висшето художествено училище. Първата половина на 80-те години съвпада е най-интензивния период от творческия му живот, когато проектира редица представителни обекти и участва в отговорни конкурси.8

Два от тези конкурси, спечелени от А. О. Томишко, са за обекти в България: за проекта за паметник в София на руските медицински работници, загинали в освободителната война (известен днес като Докторския паметник), и за храма-паметник, посветен на паметта на загиналите в боевете на връх Шипка. Във връзка със строителството на храма той идва в България.


Н е много информативно, но друго не мога да открия [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: black_swans   
Дата:   11-09-06 16:06

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1002§ionid=6&id=00015

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Lyubliana   
Дата:   11-09-06 16:32

Това е интересно- Благодаря!!! [thankyou]

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Obla4eLeBialo   
Дата:   11-09-06 17:06

паметника при кристал е на Стамболов...

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Lyubliana   
Дата:   11-09-06 17:23

Obla4eLeBialo - разбира се че е негов. Грешката е моя[smile]
Лапсус при писането.[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: tasco   
Дата:   11-09-06 17:37

На тези адреси има доста информация за София - история, архитектура, забележителности и т.н.

Ето част от линковете свързани със забележителностите (иначе там са доста повече [smile] )
http://www.sofia.bg/history.asp?lines=2115&nxt=1&update=all
http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1883&nxt=1&update=all
http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1926&nxt=1&update=all
http://www.sofia.bg/history.asp?lines=1813&nxt=1&update=all

А ето и извадка за някои от обектите, които споменаваш по-горе

БИБЛИОТЕКАТА
Докато идеите за нов градски център се избистрят, в София са завършени няколко големи обществени сгради, чието проектиране или строителство е започнало преди войната. На първо място това е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (Ив. Васильов и Д. Цолов). Това е един от забележителните примери на архитектурата на „обновената класика", отличаващ се с особена хармоничност на пропорциите, за разлика от подобни сгради в Италия и Германия. Завършена е и сградата на Телефонната палата. (Ст. Белковски, 1948), много по-близка до тогавашните германски влияния.

ПАРТИЕН ДОМ
През декември 1950 г. се провежда конференция на Института за градоустройство и архитектура при БАН, когато с доклад на проф. Ал. Обретенов доктрината на „социалистическия реализъм" е пренесена и теоретично в България. Победата във войната е дала на СССР основание за една архитектура на триумфа в периода 1948-1953 г. Това е последният модел, който трябва да бъде внедрен у нас и останалите източноевропейски страни.

Първата стъпка е конкурсът за дом на ЦК на БКП на установеното вече място. Проектът на П. Златев се променя непрекъснато при консултации със съветски архитекти. Сградата е първият пример на „истинския социалистически реализъм" у нас. За да се отговори на тези нови виждания, достатъчно изяснени като визуални представи и йерархични равнища, през 1951 г. се изготвя и одобрява нов проект за центъра на София, включващ „Ларгото" (станало пл. „Ленин") и пл. „9-ти септември" (под двойното ръководство на П. Ташев и П. Греков). Строящата се сграда на бившия Партиен дом заема ключова позиция с две главни фасади към двата площада. В частта си за оформление на пл. „9-ти септември" - с Министерски съвет на северната страна и Опера на западната, проектът се оказва несъстоятелен. Това, което се реализира, и то не изцяло, и остава като главен и представителен паметник на „социалистическия реализъм", е архитектурният ансамбъл на „Ларгото" със сградите на Министерството на тежката промишленост (дн. Министерския съвет) и Централен универсален магазин; Министерство на електрификацията (сега Президентство) и представителен хотел „Балкан" (сега „Шератон"). Не се построява многоетажният Дом на съветите, който затваря западната страна на площада.
„Ларгото" е плод на колективно творчество под силното и определящо съветско влияние. Схемата е максимално проста - силно подчертана надлъжна ос в посока изток-запад, подсилена от почти огледалната симетрия на на фасадите на двете министерства. Претворена в план (ситуационно решение), тя представлява типичният за ансамблите на тоталитарните общества „план-орнамент". Последният се е появил първо по времето на Рококо, като краен резултат на започналото през Ренесанса развитие. Като чертеж планът е огромен „орнамент" сам за себе си, със собствен смисъл на „декоративна единица". Архитектурата на отделната сграда може да бъде различна и заменяема, стига да отговаря на мястото и ролята си в „символовия ред" на политическата система. В конкретния случай този ред - Партиен дом срещу Дом на съветите, остава именно в София единствен пример, макар и като проект. Архитектурата на сградите е „късна социалистическа еклектика".

Домът на ЦК на БКП с купичката над западната фасада е очевидно най-съветски по дух, заедно с неуспялата да се превърне в градоустройствен акцент сграда на Физико-математическия факултет (П. Златев и колектив) в кв. „Лозенец". В същия дух са изграденият по преработен от арх. Ат. Попов съветски проект Полиграфически комбинат на бул. „Цариградско шосе" и по-малката по обем сграда на бившия Дом на българо-съветската дружба на бул. „ Евлогий Георгиев" (П. Малезанов).

В комплекса от сгради на „Ларгото" присъства и търсенето на „националната форма". Това води до различни по дух фасади. Главните фасади на двете министерства запазват неокласичния си характер. Северната фасада на днешния Министерски съвет (К. Николов и колектив) съдържа отгласи от „националния романтизъм" на съседната „Общинска баня", особено развити в посока на средновековната архитектура в интериора на представителния хол. В източната фасада на днешното Президентство (Ив. Данчов и колектив) главният обемен акцент е „средновековна" кула със сдвоени (тип „бифорий") прозорци за разлика от триделните членения на класицизма. На западната фасада на комплекса, тази на „Балкан-Шератон" (Д. Цолов и колектив) са се появили „възрожденски" еркери. Като се добави и „манастирският" характер, подсилен след поставянето на рамката на двора около ротондата „Св. Георги", еклектичният подход достига своя апогей.

МИНЕРАЛНА БАНЯ
Петко Момчилов проектира сградата на Общинската минерална баня след поредица неуспешни опити на виенския архитект Емил Фьорстер и французина Берто. В изработването на проекта участва и почти натурализираният вече Ф. Грюнангер. Строежът е завършен в груб вид до края на 1908 г. Сградата влиза в експлоатация на 1 май 1913 г. Освен изящните фасадни решения, Момчилов показва невероятно умение да моделира артистично пространствата на лечебните и плувни басейни, овладявайки пластичните възможности на железобетона в началото на неговото приложение в европейската строителна практика. Прозира идеята за творческо използване на националното наследство. Така се ражда едно ново, българско по дух и зрително въздействие движение, наречено от някои „национален романтизъм". То бе толкова силно и въздействащо, че на него се подчиняваха и „чужденците". В сгради те на Духовната академия, Централната еврейска синагога и Семинарията, трудно ще познаем почерка на Ф. Грюнангер.


А тук е цялото съдържание
http://www.sofia.bg/history_content.asp
Има и много допълнителна информация за историята на София.

УСПЕХ [smile]


Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата
Автор: Yozo   
Дата:   11-09-06 19:54

КАТОЛИЧЕСКАТА КАТЕДРАЛА

Държавният секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано пристигна на 21 май 2006 г. в София за освещаването на новопостроената католическа конкатедрала “Свети Йосиф”. Кардинал Содано води церемонията от името на папа Бенедикт ХVІ, а първият камък на църквата е осветен лично от папа Йоан Павел ІІ по време на посещението му в България през 2002 г.

Вече завършеният храм разполага с 350 седящи места, а общо събира около 1000 души. Дълъг е 23 метра, широк 15 и висок 19 метра. Кулата на камбанарията е 33 метра, като в нея има 4 електронни камбани. Новата катедрала е на мястото на старата, която е разрушена от бомбардировките над София на 30 март 1944 г., още преди да бъде завършена. Някогашният енорийски комплекс е включвал църква, манастир за отците капуцини от Францисканския орден, колеж и концертна зала. След разрушаването на храма, отците капуцини, които стопанисват комплекса и до днес, са принудени да провеждат богослуженията в концертната зала.В последствие, след идването на комунистите на власт, не е получено разрешение за строителство на нова катедрала. “Надяваме се, че с построяването на новия “Св. Йосиф” (старата църква е носела същото име), никога повече няма да ни се наложи да се местим отново” – сподели за Радио България отец Кшищов Кужок от Софийско-Пловдивската католическа епархия.Католиците в София са около 5 000, като част от тях са се преселили предимно от Пловдивско, където е съсредоточена най-голямата католическа общност в България. Общо за страната католиците наброяват 65 000.

Архитекти на катедралата, която е строена с финансовата подкрепа на Ордена на отците капуцини от Германия, Швеция и Австрия, са Константин Пеев и Стоян Янев.



Публикацията е редактирана (11-09-06 21:54)

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: убавица   
Дата:   11-09-06 21:38

за паметника на Стефан Стамболов май няма много из нета, но според това, което успях да изровя автори на паметника са арх. Иван Аврамов и проф. Харалампи Харалампиев, а паметникът е открит по повод 100-годишнината от смъртта на Стамболов, т.е. през 1995 г.

обаче тия неща ги открих едва-едва по разни форуми, така че може и да не са съвсем точни

дано още някой открие нещо в потвърждение, че чак ми стана интересно [smilie25]

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: auftreten   
Дата:   11-09-06 22:49

Informacijata za Doktorskija pametnik dostatachna li e? Ako ima nujda ot dopalnitelna shte prodalja da tarsja, zashtoto v momenta ne razpolagam s takava. (sazaljavam za latinicata, no nqmam kirilica v momenta)

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Essenov   
Дата:   11-09-06 23:13

Къде точно и кога ще е откриването?
Има ли програма на събитие
то?

(се оглежда за транспорт Русе-София за уикенда..)

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Lyubliana   
Дата:   12-09-06 10:34

Благодаря на всички![thankyou] [thankyou] [thankyou]
Ще продължа и аз да търся.
Информация за откриването ще има на първа страница /надяам се [smilie3] /

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Wildkid   
Дата:   12-09-06 11:32

Кога ще обявите победителите и избраните снимки? (да знаем кого да налазим да черпи [smilie5] [beer] )

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: TpEcHaT   
Дата:   12-09-06 11:41

чао [smilie21]

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Mobby_Dick   
Дата:   12-09-06 11:44

Lyubliana
"Ако не намеря текстове за тях няма как да ги включим в изложбата"


Това не е добре да го пишете нищо, че сме в България [smilie18]


Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: next_time   
Дата:   12-09-06 11:58

Моби-МРЪНКЯЛО.

Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: Mobby_Dick   
Дата:   12-09-06 12:07

Ми мрънкаи и ти.

Аз така го виждам - така го казвам.

Нито поправям другите, нито клюкарствам и квалифицирам [smilie7]


Отговори на това съобщение
 Re: Помощ за изложбата "Забележителностите на София"
Автор: praetorian   
Дата:   12-09-06 15:36

Моби е прав [smilie24]
А информация за избраните снимки и победителите ще има ли ??

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна