Автор: svetalcho
Дата: 05-05-06 20:10
"Морсильо приема Де Фая в ателието си. Композиторът разглежда всички картини, които художникът благоволява да му покаже и всеки път изрича някакво хвалебствие без каквито и да било задръжки. След което забелязва много картини на пода, захлупени към стената и пита дали може да види и тях. Орговорът на художника е отрицателен. Не харесвал тези картини и предпочита да не ги показва.
Де Фая толкова много настоява,че накрая художникът склонява.Неохотно обръща една от картините, поставени на пода казвайки:
-Ето виждате, нищо не струва.
Де Фая протестира. Според него картината е много интересна.
- Не, не-повтаря Морсильо-общата идея ми харесва,някои подробности са доста добри, ала фонът е съвсем несполучлив.
-Фонът ли?- пита Де Фая и се вглежда по-отблизо.
-Да фонът, небето, облаците. Облаците нищо не струват, нали?
- Наистина- признава накрая композиторът.- Може и да сте прав.Може би облаците не са на висотата на останалото.
-Така ли мислите?
-Да
-Е добре- заключава художникът,- точно облаците ми харесват най-много. Може би са най-доброто постигнато от мен от години насам.
Цял живот съм срещал повече или по-малко прикрити примери на този начин на мислене, който наричам "морсилизъм". Морсилизмът се ражда от най-дълбокото желание за безмерно ласкателство. Да се изчерпят всички възможности на похвалата. Затова сам предизвикваш критиката-една, общо взето, оправдана критика- и то не без капка мазихизъм, за да засрамиш по-силно непредпазливия, дето не е видял клопката."
из автобиографията на Луис Бунюел " Последен дъх "
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
иначе светлината му е майката, а мерака бащата
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram