PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Архив

първа

1 всички

напред

последна

РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА ОБЕКТИВИТЕ

Автор: Mobby_Dick
Дата: 03-03-06 15:39

РАЗДЕЛИТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА ОБЕКТИВИТЕ
Обща фотография I част
учебник за I курс на техникума по полиграфия и фотография
изд.Техника
София, 1976
Янка Кюрчиева
стр.110-114

Способността на обектива да предава в оптичното изображение ясно и разделени едно от друго дребни, близко разположени детайли от обекта, се нарича разделителна способност. Тя се характеризира с максималния брой чертички, предадени рязко върху 1 mm площ.
Би трябвало да се предполага, че за идеалния безаберационен обектив всички точки, лежащи във фокусната равнина трябва да се предават като точки. Във всички случаи обаче вследствие на дифракцията точката се явява като кръгче, заобиколено от дифракционни кръгове (фиг.2.61
На централното кръгче се падат около 85% от светлинната енергия и то се приема като изображение на точката. Диаметърът на това кръгче d зависи от дължината и диафрагменото число ĸ:

d≈2.44.גּ.ĸ

За да бъдат изобразени две точки отделно, смята се, че разстоянието между дифракционните им кръгове трябва да бъде:

Z=d/2=1.22 גּ.ĸ

За изчисляване на разделителната способност на обектива се взема реципрочната стойност на , тъй като колкото по-малко е възможното разсояние между отделните точки, предадени отделно, толкова повече точки на 1 милиметър ще има и толкова по голяма ще бъде разделителната способност на обектива. За разделителна способност, предадена в точки на mm, се приема формулата

N=1475/ĸ

, а предаването на линии на mm се изчислява по формулата

N=1800/ĸ

Двете формули предвиждат разделителна способност в центъра на образното поле, където тя е най-голяма. Така изчислената на базата на закона за дифракцията разделителна способност е твърде голяма и не се покрива от практическата, където винаги вземат участие и редица аберации. За качеството на обектива се съди по сравняването на практическата с теоретичната разделителна способност.
Практическата разделителна способност бива два вида – визуална и фотографска или на системата обектив – фотоматериал. За определянето и служат специални таблици, наречени мири. Те биват щрихови (фиг.2.62а)
и радиални (фиг.2.62б)
) Щриховата мира представлява съвкупност от малки групи щрихи с промеждутъци, равни на дебелината на щрихите, насочени в различно направление. С всяка последваща група дебелината на щрихи – намалява, а се увеличава броят им върху дадена площ. Предадената рязко група с най-много и най-фини чертички определя разделителната способност на обектива. Визуалната разделителна способност се определя чрез разглеждане на оптичното изображение под микроскоп. Най-малка, но с най-голямо практическо значение е разделителната способност на системата обектив-фотоматериал. Тя се получава чрез заснемимане на мири в специален уред – резолвометър, с даден вид негативен материал. Полученото изображение се разглежда под микроскоп и се определят последните рязко изобразени във всички посоки линии. Поставената до тях цифра дава разделителната способност в линии на mm. Изследването се прави за центъра на образното поле и за краищата, като данните се нанасят в паспорта на обектива.
Късофокусните обективи имат обикновено по-голяма разделителна способност от дългофокусните.
Разделителната способност на обектива се влияе силно от относителния отвор. Отначало нараства с намаляване на относителния отвор поради намаляване на аберационните разсейвания. При диаграма 8 и 11 разделителната способност достига най-висока стойност, тъй като последващото намаляване на диафрагмения отвор засилва дифракционното разсейване. Тя зависи до голяма степен и от контраста на мирите. Зависимостта на разделителната способност от относителния отвор и съотношенията на теоретично разчетената, визуалната и фотографската разделителна способност ясно личат на графиката на (фиг.2.63)
Ивицата А Б В Г дава разчетената разделителна способност, като АБ е разчетена по формулата за предаване на линии на mm, а ВГ – за точки на mm, при което разделителната способност е по-малка. Ивицата А Д Е Г обхваща визуално измерената, а А ж З Г - фотографската разделителна способност. Става ясно, че винаги най-голяма е разчетената теоретично разделителна способност и само при много малките диафрагмени отвори стойностите за трите вида разделителна способност почти се покриват.
Между разделителната способност на фотоматериала (Р фм), разделителната способност на обектива (Р о) и разделителната способност на системата обектив – фотоматериал (Р офм) съществува зависимостта:

1/ Р офм=1/ Р фм+1/ Р о

Когато разделителната способност на фотоматериала е равна на разделителната способност на обектива, разделителната способност на системата е равна на половината от тази стойност.
Например при Р о= Р фм=200 линии/mm

1/ Р офм=1/200+1/200=1/100; Р офм=100 линии/mm

Ако обаче стойностите са различни, разделителната способност на системата е винаги по-малка от по-малката.
Например, ако Р фм=40 линии/mm , Р о =200 линии/mm;

1/Р офм=1/ 40+1/ 200=6/200=1/33; Р офм =33 линии/mm;

Във всички случаи се взема пред вид разделителната способност за центъра на изображението, а при някои обективи разликата между центъра и края на изображението е твърде голяма. Така например за Индустар 50 имаме 38 линии на милиметър за центъра, а 22 линии на милиметър за края, а при Юпитер 3 – 30 линии на милиметър за центъра, а 17 линии на милиметър за края на изображението.

Отговори на това съобщение