Автор: vaskomil
Дата: 24-02-06 16:14
Скъпи форумджии,
Имах интересно преживяване и ми се доиска да го споделя с вас във формата на разказ с картинки. Дано да ви е интересно.
Близък мой приятел от Малайизия ме покани на гости в неговия роден гран Ипо. Мелвин живее и работи в Сингапур, индиец е по народност, християнин, католик. Да звучи абсурдно, но юго-източна азия прелива от такива абсурди, и може би там е чара и, не знам.
Та пътуването мина гладко-със самолет от Джохор Бару до Ипо. Организацията на транспортът в Малайзия е за завиждане. Пътищата са в перфектно състояние, макар по тях по някога да се движат 20-30 годишни Range Rovers. С една работеща трансмисия и почти без ламарини тези коли биха вървяли и без масло, както разказват.
Къщите на местните, дали китайци, индийци или малайци, тип бунгало са скромни и чисти. Ипо е малък град и поради причината, че туристите са рядкост, няма таксита, автобусите са без стъкла и наистина предизвикват усмивка и спомени за ония стари американски филми за африка и мексико с пътници с кози и кокошки на тавана. Такова описание, разбира се би било пресилено за Малайзия, но така или инъче не бих се качил на тия превзони средства.
Храната е мешаница от китайска, малайска и индииска. Всяка една по отделно би ми харесла, но повярвайте комбинацияте не е отсяла най-хубавото от тия източно азиятски кухни.
https://photo-forum.net/i/279820&USER_ID=6001
Замъкът Kelle's Castel e построен от шотлански заселник с това име през 19 век. Занимавал се е с отглеждане и производство на каучук. До колкото разбрах е уважавано име тук и за времето си е бил дота прогресивна личност. Бил е на път да построи първият в Азиа асансьор, но го е сполетяла внезапна смърт.
https://photo-forum.net/i/279820&USER_ID=6001https://photo-forum.net/i/280102&USER_ID=6001
Поводът за препускането до Ипо беше индийския фестивал Тай Пусам. Празнува се от всички индуси, но казват, че най-вълнуващ е в Ипо, по колоритен от тези в Индия, поради причината, че продължава и вечер.
Фестивалът е в чест на богът Муруган, или наричан също Субраманиам, по-големия син на Шива. Хареактерно е носенето на т.нар. kavadi-декорирана рамка, която може да достигне и до 2м височина. В Ипо, вечер kavadi са украсени с лампи и всевъзможни светещи украси, а след носещия рамката върви камион с генератор. Тази рамка се закача, буквално на човек гол до кръста, често изпаднал в транс преди това, за да не усети болката. Рамката ко притиска силно, трудно е и самото нанизване. Мъжът или жената са накичени с куки по кожата, често са с прободени с игли през двете бузи, езика или носа. Иглата през бузата достига и 2м, както ще видите на снимките. За нас европейците, гледката е ужасяваща, но за вярващия индус, това е гордост, както за рода който го следва по целия път м/у двата храма, така и за него самия.
Основата на празника е пренасянето на менче с мляко от един храм до друг, бос през целия град и измиването на статуята на Муруган, със същото това мляко, като това се извършва от 100-200 000 индийци (в Куала Лумпур бяха 500 000). Реката в близост придобива бял цвят. Носенето на kawadi се е поизродило, както и смесването на боговете. Много от поклонниците се кланят на богини като Кали- богинята на разрухата. Те носят огньове, kavadi-то предствалява куки, закачени през кожата на носителя му, опънати с въжета. Въжета се държат от друг поклонник. Носителят на kavadi е в транс. Шаманът го вкарва в транс под безумния ритъм на барабани. По време на ритуала всеки един мускул, всяка една жила изпъква. Не би трябвало да усеща болка при закачането на куките. Кръв не тече. По време на прехода, закаченият се мята диво и се върти в кръг, а водачът го дърпа силно назад. Кожата се отлепя от тялото, а индусът в транс крещи безумно, осветен от пламъците на огньовете. Гледката е демонична и продължава с часове.
Притиснат от стотиците хиляди поклонници, единственият европеец, повярвайте, не бях земен жител в тия моменти, които продължиха 8-9 часа. Понякога хора от тълпата изпадаха в транс и се налагаше шаманът да ги изважда, карайки ги да гълтат огън и натискайки ги силно м/у очите. Носителите на kavadi пушат свита цигара, най-вероятно опиум. Очите им както сами ще видита са обелщени и невиждащи, движенията им са резки, непредвидими и ненасочени. Месец преди ритуала са започнали пости, които изключват почти всякаква храна. Целта е организмът да се пречисти и да издържи на това нечовешко физически доколкот успяха да ми внушат, психическо натоварване. Носителите на kavadi в повечето случаи са слаби, кожа и кости както казваме по нашия край, жилави и пъргави.
Така, докато магията мине, излизането от транс е съпроводено със адски гърч и строполяване в абсолютно безсилие.
https://photo-forum.net/i/279820&USER_ID=6001https://photo-forum.net/i/280102&USER_ID=6001https://photo-forum.net/i/281787&USER_ID=6001
Хората са дружелюбни, усмихнати и абсолютно незлобливи.
Надявам се кадрите които ще ви покажа по-долу ви харесат. Не бъдете твърде критични. Условията при които снимах бяха повече от абсурдни. В повечето случаи съм потен, при 25-30 градуса (дори вечер), влажност близка то 100%, бях клекнал наведен или притиснат, снимах между краката на хората, подпирах се на главите им, отмествах ръцете им, беше тъмно и шумно. Батерията ми беше почти празна, а втората напълно изтощена.
Все пак Canon-чето не ме предаде и ми предостави шанса да прекарам незабравими моменти и да заснема кадри, които лично мен ме радват изключително много.
Можете да видите снимките в профила ми. Не са за гласуване разбира се:)
Благодаря за отделеното внимание!
Публикацията е редактирана (24-02-06 16:38)
|
|