Автор: cmac
Дата: 23-08-05 19:12
Не претендирам да разбирам на 100% материята, но според мен казаното тук е много добро:
http://www.luminous-landscape.com/essays/clumps.shtml
На кратко - филмовото зърно е 2 микрона, типичният размер на фоточувствителния елемент за новите цифрови камери е около 6 микрона. И всичко щеше да изглежда просто и ясно ако нямаше едно ако. Ако говорим за документи и крайна стойност на рязкостта (т.е. между черното и бялото) филма печели. Обаче всъшност всяка частица във филма може да е осветена и не-осветена. Съответно черна или прозрачна. За да получим полу-тонове е необходимо да разглеждаме групи от частици (както при капките на инк-джета, при растера от лазерния принтер или при стохастичния растер за печат - който, както му е най-ясно) които да оформят зона от дадена тоналност (сиво). За нормално изображение Майкъл Райхман приема че е необходима група от 30-40 частици. За да сме много по-точни в сравнението аз предлагам да вземем цифровите съответствия при снимане - 8 бита или 256 градации. Съответно 256 частици. Снимайки на RAW обикновенно това са 12 бита - или 4096 градации, но това са подробности от пейзажа, незначителни в случая. за 256 частици площта е 16х16 - т.е. реалния размер на фоточувствителната група от частици във филма е около 32 микрона, което е пет пъти по-голямо от това на цифровия апарат.
По руските сайтове отдавна битува мнението че филм на повече от 2400 няма смисъл да се сканира и аз съм напълно съгласен с тях. Дори и тогава понякога се усеща "зърнеността" на филма. Много по-важни са:
- динамичното фокусиране по лентата - защото тя никога не е право перпендикулярна на стъклото и никога всичките и части не са на едно и също разстояние от него,
- по-голямата плътност или много пасовото сканиране с различна сила на светене на лампата,
- механизми за премахване на прах и драскотини по лентата - постига се с допълнително сканиране с отместване на лещата или с поларизационен филтър - не знам, но определено е свързано с хардуер, всички софтуерни опити са доста неуспешни (автоматични де, иначе всички обичаме хеал тула :-).
Толкова за сравненията. Всеки има право на мнение. Моето нескрмоно такова е че при 8 мегапиксела 35 мм е минало. За да се престане да се говори за 6х6 трябва малкко да се надскочат 32 меги. Ех, ако и бяха АЦП-тата 16 битови, и ако всички матрици бяха от типа на фовеон нямаше да е зле, ама дет се вика - с каквото - с такова.
Тука един 3 Мп апарат колко плаката има да покаже - просто не е истина :-)
Снимаето на лента е вид свещеннодействие. Там правото на грешки е отнето. Трябва много да мислиш и преценяваш преди да натиснеш спусъка. А ако си такъв тип фотограф, май няма значение на какво снимаш - нали?
|
|