Автор: Julius
Дата: 20-05-05 23:00
Темата на Mobby_Dick за творчеството на животните провокира /поне в мен/ доста въпроси, но за да им се отговори мисля, че първо да се отговори на въпроса "Какво е Изкуство и кой какво влага в него?", и този отговор сам по себе си ще даде отговор на въпроса "Кой е Творец?". Наистина... "Какво е Изкуство?". Срещал съм доста определения по въпроса и всяко от тях по-красиво и заплетено от предходното и колкото по-красиво, толкова и по-неясно /понякога дори и за самия автор/.
Преди няколко години попаднах на трудовете на един руски учен /с малоазиатски произход/, който дава доста интересно /и за мен специално/ най-точното определение за изкуство. Преди да стигна до него обаче трябва да се споменат няколко факта, които водят до това определение. По време на дългите си обиколко из Азия /и то все на места недостъпни за повечето европейци/, той е наблюдавал доста от техния фолклор и тъй като е нямал възможност за запис на музиката /става дума за границата между 19 и 20 век/ той е акцентирал основно върху техните движения. След време, прибирайки се в Русия, той след точното възпроизвеждане на тези движения успява да възпроизведе и музиката към тях. Оказва се че музиката е написана в математично съответствие с техните танци. Той твърди, че човекът, който притежава ключът към разбирането на тези танци може да разчете в тях закодираните знания и най-интересното на което той е попадал е било... рецепта за правене на мармалад! Също така той споменава за определ тип сгради в китайски Туркестан /за тях лично съм гледал филм по Discovery/, които са изградени само от две големи стаи. Тези сгради са така проектирани и изградени, че предизвикват определени вибрации в хората и най-интересното е, че всеки който е влизал в тях не е могъл да устои да не се разплаче. Умишлено са били подбирани различни хора - весели, тъжни, открити, затворени и какви ли още не, но ефектът е бил поразително еднакъв!
За този човек изкуството е “универсалният език”, носителят на знания и всеки, който има ключа към този “език” е способен да “прочете” вложеното в творбата знание от автора, също както от книга. Една картина от такъв автор например би предизвикала едно и също обктивно усещане дори у различни на глед хора, докато при доста от съвременните автори техните произведения предизвикват у един едно, у друг – друго, трети ги тълкува само интелектуално без да влага никакви емоции и понякога в тълкуванията си надминава и творческите намерения на автора, като придава такъв смисъл на творбата, какъвто авторът не е и сънувал. Самият Пикасо казва за една своя картина, че е копие и на въпроса нали все пак е рисувана от него, той отговаря че е копие защото оригинаната картина е само средство за предаване на някакво вътрешно усещане, докато при другата, картината сама по себе си е била цел и не носи подобна “информация”. С други думи копието е “нещо мъртво”, само оригиналът е “жив”!
И така… творци ли са животните? Влагат ли те някакъв вътрешен смисъл в техните творения? Способни ли сме ние да дефинираме този смисъл, а ако не сме /защото не виждам как се дефинира нещо което не се познава, а само изглежда че се познава/, защо го омаловажаваме? За религията единствения Творец е БОГ или Абсолютът и всички други актове на творене са само механично продължение на Неговия Първоначален Акт. Нима наистина сме РОБИ?
|
|