Автор: Тони-К
Дата: 19-04-05 23:29
Хайтов и фотографията в този разказ. Съжалявам, че нямам целия текст на файл. Много е поучителен и актуален! Изглежда винаги ще има още какво да се съблича и фотографът ще има незавидна роля да е все на върха на стриптийза Бори се за изкуството или $, какво да се прави
Интересно ще е мнението на тези, които са го чели. Дълбок смисъл и философия!
“Купуват, хвърлят старите цървули, обуват гумените и отиват на фотографина да си направят по една моментна с “Бакиш”. Стана ми, да ти кажа, мъчно. Не за друго, а за фотографията. Толкова години папуци правех, с такива усталъци и мераци, а едно “браво” не чух. А гумените лапезета, дето нямаше в тях нито хубост, нито усталък и човещина, от сергията – на фотографина.
Един се не намери с око за хубост!
………………..
………………..
…..накарах Вангелакито – иконописеца – да ми нарисува свети Георги на кон и с една пенлива халба в едната си ръка, а в другата – шашка, а с шашката набол кебапче. Под тая картина – надпис: ей с такива едри букви, черни върху жълта книга:
Л.е.д.е.н.а б.и.р.а – ОФИЦЕРСКА!
Че като се нарои един народ! Олеле, мале! Народът, като се юрне, не можеш да го спреш. Ама че бирата била горчива! Нищо, баламите не ги стряска. Някои питаха защо бирата е офицерска.
Отговарях им:
-Такава я пращат.
Фотографът, като видя как народът се налива, залости апарата до сергията и започна да фотографира мераклиите до свети Георги с халба в ръката. Мераклиите фотографираше само с халба, а на по-мераклиите слагаше на главите им по една жълта каска, пожарникарска.
Казах на Вангелакито да ми помага. Той даваше кебапчетата, аз- бирата, и до пладнина изсушихме бирата до капка. Напълних чекмеджето с пари. Викам на Вангелакито:
- Абе ти какво се будалкаш, та рисуваш тия светци? Не виждаш ли, че и светците нещо взеха да не минават? Защо не станем ортаци, ти да печеш кебапчетата, а пък аз да точа бирата?
- Бива! – казва Вангелакито. – В тоя град и без туй няма човек от икони и картини да разбира, щом си ме харесал за кебапчетата – моля! Аз съм на това отгоре и ваятел – ще ги правя, както трябва! “
|
|