Автор: PolarBear
Дата: 15-03-04 15:26
Впечатляващо. Най-вече със сдържаността на разказа. Защото може да се рзкаже безкрайно много, но вместо живописни или сълзливи словесни ерупции, посланието е предадено само с оглушаващата тишина и абсурдното хоби на авторката...тъй като нормалните изразни средства не са подходящи за този катастрофален абсурд.
Все още много неща, свързани с тази авария не са широко известни. И може би така е по-добре, главното все пак е ясно. Но junior ме провокира да спомена едно от нещата, които ме потресоха най-много.
Преди няколко години участвах в международна мисия в Украйна, имаща отношение и към последствията от чернобилската авария. Изгледахме доста филмов материал. И никога няма да забравя човека на трептящия черно-бял екран, който беше изпратен да се качи на комина, за ...постави червеното знаме, сниман с дългофокусен обектив, ясно се виждаше как с ръка разчистваше стълбичката от парчета, дошли от зоната на реактора...даващ абсолютно безсмислено живота си...
|
|