Автор: georgi.a
Дата: 06-01-09 21:17
1. Интерференция и дифракция са различни неща
2. Дифракция се нарича явлението описано от Albireo с едно малко допълнение: дифракция е "заобикалянето" на прегради от светлината, наблюдавано когато размера на преградата (или процепа) е съизмерим с дължината на вълната. Явлението се появява поради факта, че светлината е вълна и когато преградите са съизмерими с нейната дължина, всяка една точка от пространството до преградата може да се разглежда като източник на сферични вълни - затова настъпва и т.нар. "огъване". Дифракцията съществува при всички дължини на вълната и при всички размери на преградата. В случая се има предвид, че става забележима, когато те станат съизмерими - затова при обективите е видима при големи числа на диафрагмата.
Интерферениция - това е явлението на наслагване на вълните. Обикновено се изследва интерференчната картина на дифрактирали вълни, тъй като така се онагледяват най-лесно.
3. Във всяка оптична система има несъвършенства. Всеки един елемент дава своя принос за това. Самата оптика също би могла да внесе "огъване" ако да речем в структурата на кристала има аморфни зони, които да се явят като прегради, които светлината "заобикаля". Затова, когато "израстват" кристали, условията се поддържат максимално чисти и максимално равномерни като температура, като предпазване от вибрации, като скорост на затопляне и изстиване и пр.
4. Когато говорим за светлината като ЕМ вълна е неуместно да се говори за поток. Говори се за вълновите свойства - дължина на вълната, скорост на разпространение, амплитуда и пр. Какво прави телеконверторът: той е допълнително звено в оптичната система и като такова допринася за промяна в параметрите на вълната: най-вече нейната амплитуда (силата на светлината), можем да приемем с минамална грешка, че не се променя спектъра на вълната, т.е. нейната дължина. Границата на дифракцията не зависи от амплитудата на вълната, а както казах - от размера на преградата и от дължината на вълната.
Очевидно е защо радио вълните, които са с дължина метри и километри могат да минават през огромни прегради, защото ги "заобикалят", докато УВ вълните се спират от 2-3мм стъкло.
Значи въпросът се свежда до:
А. Кои са преградите в оптичната система. Представлява ли самата матрица дифракционна решетка съизмерима с дължината на вълната във видимия спектър (400-700nm) и ако да - има ли смисъл да питаме за обектива и телеконвертора. Ако не - къде са основните дефекти. Едно време в час по физика ползвахме дифракционни решетки направени върху филм при многократно намаляване на прожектирана начертана ивичеста решетка (както се правят микросхемите). В случая светлината не минава през матрицата, за да създаде картина върху следващ елемент, а и производителите са наясно с явленията на електромагнетизма, но едва ли има причина с някой обектив на някоя матрица (несъобразени един за друг) да възникне интерференчна картина. Дори кристалът сам по себе си представлява дифракционна решетка.
Ебаси лекцията изнесох
|
|