Автор: Lalinda
Дата: 29-10-08 15:41
Шахматът без съмнение е Спорт, но едва ли за Тялото...
Казвах снощи на мара, че тия дни гледах изложбата на Марио Жеков, подредена на втория етаж на СГХГ, на първия етаж пък на която са подредени други две изложби - едната от колекцията на Societe Generale (между другото, в нея има доста фотография, вкл. и компютърна, много любопитна, бих казала), а другата - Shortlist, и тя с доста фотография... Та думата ми бе за първата изложба, която е с чудесно композирани пейзажи (ама като казвам чудесно, имам пред вид, че наистина се наслаждавах на тези композиции, МЖ е рисувал и живописвал само пейзажи, вижте я, поне пейзажистите), и подочух две зрителки да коментират, че "виж ти, това било да чувстваш и да живописваш, хеле пък, ако не чувстваш така, всичко щяло да бъде като в картините на Салвадор Дали!"
Да чуеш такова нещо в края на 2008 г. в центъра на София ми се струва анахронизъм. Иначе пейзажите не са лоши, впрочем много са даже любопитни и дори информативни за това, което вече не е... Марио Жеков имал особена съдба - в края на Световната война го взели в плен, май при Дойран, и случаят го отвел през Марсилия в Париж, където постъпил в Рисувалното училище... Пейзажите му от Монте Карло от тридесетте години ме изумиха (като си спомням колко е застроено Монте Карло сега!).
Лично аз не смятам, че изкуството те кара непременно да чувстваш (не уточнихме чувствата - те биха могли да бъдат и на възмущение, както и да е), изкуството на последните векове май ни кара и да се позамислим, каквото и да означава това!
***
Иначе четох някъде във в-к "Култура", че истинският творец трябва да работи и твори така, че и тези, които харесват чалга, да го харесат! (Интервю с преподавател с НХА, с когото напълно се съгласявам!)
Също той казваше, че занаятчията работи така, че да може повтори модела на чантата, образно казано, така че да не разочарова очакванията на очакващите от него именно такива чанти... То и аз си купувам чанти от Texier, не е от магазини за подаръци, както и да е...
|
|