Автор: Lalinda
Дата: 23-09-08 11:50
1. Що е то (не)изкушен фотолюбител?
2. Какво е (не)нужно като среда, атмосфера?
3. Каква теоретична подготовка е (не)нужна?
4. Какво оборудване е (не)нужно?
5. Какъв практикум е (не)нужен?
6. Как да (не)си ги "мерим" ... снимките?
7. (Не)Свободни разсъждения.
***
1. Започнах като изкушен - баща ми проявяваше снимки в банята, имахме портативен фотоувеличител, да видиш как от хартията се появяват образи си е магия и изкушение за три-четири годишно дете...
Е, ходила съм и на кръжок в Двореца на пионерите в София впоследствие - там пък ни научиха на магията да проявяваме диапозитиви и цветни снимки (няма да казвам кой).
Преди десетина години пък се записах в клуба на Коко Трейман и срещнах интересни събеседници!
Неизкушен фотолюбител вероятно няма - дори тези, които се борят за виртуален рейтинг и виртуално признание, каквото и да означава това, са донякъде изкушени...
***
2. Като начало - от подкрепа, но от живи хора, не от потребители на фотосайтове, изначално фрустрирани.
***
3. Може би не е нужна чак ТЕОРЕТИЧНА ПОДГОТОВКА. Не е излишно обаче човек да се е позаглеждал в албуми, отпечатани на хартия, и да е посетил и някой и друг музей на фотографията.
Нужна е самооценка. Пък и перфекционизъм в други области.
Лошо се получава и от само себе си. Нужно е да се стараеш, за да стане добре.
Особено опасно ми се струва да се копират водачите на виртуалните листи от рейтинги (резултатът е твърде много цици, твърде много птици, твърде много текстури, твърде много тонирания в блатистозеленокафяво, твърде много (довършете сами) и твърде малко индивидуалност.
***
4. Спомням си изложбата на един японски фотограф в зала 6 на НДК преди години и думите му, че не оборудването е важно, а дали го владееш (като при кормуването е, ще ви го каже всеки инструктор).
Прочее може да видите какво дава скъпо оборудване, купено от мама и тати и липса на виждане в годишните изложби на студентите по фотография... Развива се там, където е развито... Погледът е по-важен от техниката.
***
5. Нужен е сериозен практикум в гледането на чужд материал (но не из сайтовете, където няма подбор, а по изложби). Иначе спокойно мога да кажа, че най-успешен бе първият ми диапозитивен филм, заснет в Санкт Петебрург след година шетане из града и търсене на интересни обекти и светлина.
С годините ти става все по-ясно как и си все по-малко изкушен да го правиш. Превръща се в рутина.
Но така или иначе, цветенца и цици не ме изкушават, нито пък залези...
***
6. С кого предлагаш да си мерим снимките, ако не желаем да снимаме цици или пък да лепим птици над воловари и козари край купи сено, които също сме лепили?
В момента меренето е само на цици... Кой ще ги извади по-големи... Само че и кравата ги има...
***
7. Свободните разсъждения често водят до отлъчване на свободния...
Ето ви едно свободно ръзсъждение на А. Хитлер (попаднах на него във photoquotes.com): "Бъдещето принадлежи на цветната фотография".
Окуражаващо е, нали?
И едно от любимите ми, не от него:
"Фотографията е за това, което се случва вътре в кадъра. Когато поставяме рамки около нещата, те променят смисъла си."
В такъв смисъл подминавам кадрите, които ми говорят единствено за това, което се е случило и ще се случва в главата на фотографа, независимо от случващото се в кадъра му... Често, разпознавайки авторите преди творбите им, вече не виждам самите творби, сами по себе си ПОВТАРЯЩИ СЕ... Но това го има и в другите изкуства, независимо дали са средни, като фотографията, или не.
Стига толкова, че дойде време за обяд (нямам време и да прегледам и за грешки).
***
И накрая - защо, мислиш, тук рядко се обсъжда философията на фотографията? Вълнува ли се някой наистина от това, което става във фотографията, или се вълнува единствено от себе си и собствения си ***?
|
|