Автор: Lalinda
Дата: 11-08-08 13:39
Не пречи, примерно, да започнеш като начало и само в квартала си - виждала съм плакати и подобни кадри, поставени дори в асансьорите и входовете на по-изискани квартали, в които населението е, да речем, по-възпитано (предполагам) и по-малко проклето (уви) от средностатистическото за страната, увлечено, от своя страна, по късане на плакати.
Ако опитът ти в квартала се окаже успешен, можеш да преминеш, лека-полека, и към по-мащабна акции с участие и на други ентусиасти.
Опитът обаче наистина показва, че всичко моментално бива закрито от други плакати или обяви, предимно за концерти на фолкпевици, фирми за поставяне на дограма, паркет и изолации и евтини туристически агенции...
Успех.
Струва ми се, че по-удачна е идеята да се пробва не със спирките, а с градските автобуси или пък вагоните на метрото (подобно на ламинираните рекламки на вафли Мура, примерно, висящи по лостовете с хватки в автобусите). Не вярвам СКГТ да ти откаже подобен проект или инициатива.
Да разкажа тук и нещо от опита си на пътешественик... В началото на деветдесетте години живях в Париж, в близост до една от станциите на метрото на вътрешния периферик, така наречената Petite ceinture, както и да е, и в близост до касите имаше една малка черна дъска, като тези пред ресторантите, на която един от служителите на станцията изписваше, всяка сутрин, по някой афоризъм или стихотворение, които, наистина, както казваш, ме караха да се започна деня с усмивка. Две години по-късно в метрото вече имаше цяла акция на име l'Esprit vert (vert, зелен, цветът на метрото тогава, рекламите и билетите му, на френски е омоним на vers, стих) и стиховете и афоризмите вече бяха навсякъде из вагоните, макар и канализирани, тоест отпечатани на нарочни табла, но със същия ефект, макар и между рекламите... На ст. м. Люксембург дори постоянно се сменят изложби с фотокадри, съпроводени с текст...
Съвсем неотдавна пък бях в Прованс, във Везон-ла-Ромен и видях там чудесен начин за експониране на, да речем, банална фотография (ще се съгласите, че вече едва ли има кадър, който да ви изненада, изненадващи остават само мизансцените с фотография), на име Камъни и хора. Та върху различни отвори - било то прозорци, врати, край старинни фонтани и по стените в стария град бяха експонирани кадри със снимки на някогашните и сегашните му обитатели...
Опитай нещо такова - изисква повече средства и фантазия, но поне ще си сигурен, че ще трае и едва ли ще бъде закрито от плакати на фолкпевачки или пък съдрано...
Мога да опиша и други начини на експониране на фотография, на които съм била свидетел из разни места по света, но мисля, че схвана идеята ми. Зарежи тарабите и спирките. Цели се по-високо!
|
|