Автор: IDA
Дата: 21-05-08 19:16
Кримбъл,
Ще ти изкажа някои мои съображения, които в никакъв случай не целят да те разубеждават, а да те накарат да погледнеш реалистично на нещата.
Всичко това, което си го замислил е много добре, стига да нямаш прекалени свръхочаквания към професията и особено към твоята собствена реализация в нея. На няколко пъти съм ставал свидетел на усилията на застаряващи хора на Запад да сменят своето амплоа, връщайки се отново на студентската скамейка. За съжаление обаче, всичките им усилия завършваха с пълно фиаско. Не защото не можеха да се справят с учебния материал, напротив, мотивацията им беше достатъчно силна, за да покажат в повечето случаи доста по-висока успеваемост от по-младите им колеги. Проблемът се състоеше в това, че след студентската скамейка, всеки започва тепърва да практикува и чиракува от самото начало и доста годинки бива използван като момче за всичко, докато постепенно се издигне в професията и се изгради като професионалист. А проблемът с тези застаряващи хора е, че на "дърти години" те не са готови да се изживяват отново като чираци и калфи, защото отдавна вече са минали по този път. Ти би ли се съгласил да те юркат на "дърти години" като новобранец? Или си мислиш, че само бакалавърската диплома е достатъчна, за да те признаят за добър професионален фотограф? А може би си природно роден свръхталант, който щом вземе дипломата и веднага ще завладее световните модни подиуми. Може и да си такъв, но тогава, честно казано, не виждам за какво ти е тази диплома.
Фотографията не е просто професия и това сериозно усложнява нещата. Тя е изкуство, което за съжаление много малко хора го умеят. То е все едно да си велик художник или талантлив музикант. Само че аз не познавам такива, на които едва на дърти години им е дошло прозрението, че са велики таланти. Ако именно на теб ти е дошло такова прозрение, значи ти си уникален случай в историята на човечеството. Талантът се осъзнава още от най-ранна възраст и се гради с къртовски труд цял живот. Другото са илюзии.
Помисли над тези неща. Лично аз си избрах професията на живота ми още в ранната ми ученическа възраст и не съжалявам нито за миг, защото именно професията ми е това, което умея да правя най добре. Никога не съм си въобразявал, че ставам за нещо друго. По онова време обаче се запалих и по фотографията и тя до ден днешен ми е хобито, което ми носи радост и успокоение на душата, без да ми е професия. Не бих си и помислял да го превръщам в професия, защото знам възможностите си и съм сигурен, че това за мен ще е пълно фиаско.
Каквото и да решиш, успех!
|
|