Автор: tantris
Дата: 13-05-08 03:49
Вчера станах притежател на Никон Д300 и.... от няколко минути вече не съм. Моето прикючение с Никон Д300 трая малко повече от денонощие.
Времето ми стигна да направя около 300 снимки и да събера впечатления, които да отразя в това импровизирано ревю..
НИКОН Д300
Тялото.
Никон Д300, подобно на предшестващият го Д200 е здраво конструиран апарат и добре влаго-защитен. В това успях да се убедя във връзка с един трагикомичен инцидент, последвал тестването му!!! После ще разправям ;-)
Ергономичност.
Удобството и ефективността на фотоапарата всъщност зависи от опитността на снимащия.
След като посвикнах с Канонската система от копчета, Никона не ми се стори чак толкова по-удобен за експлоатация. Дори като, че ли при канон смените на функциите могат да се осъществяват по-бързо за сметка на нагледността.
При Никон, лесното е, че 1 бутон ила само 1 зачислена функция а не 2 като при Канон. Та не ти се налага да придобиваш навици.
Екрана.
Мда.
Досега все си мислех, че прехваленият екран е маркетингов трик и не е чак толкова нужна опция. Но веднъж използвал го за фокусиране в лайв вю режим, разбрах за какво ставало въпрос. Лудница. За теста използвах едно крайно симпатично Никкорче 50/1.4 – ръчнофокусно, метално. Абе , истинско мейд ин джапан!
Постигнах добри резултати на макс отворена бленда благодарение на прецизността на екрана.
Менюта.
Подобно Д200 – АЕЦ , но лично, това не ме притеснява.
Функции.
В общо взето, всичко което можеш да поискаш от един апарат.
Липсва кафе-машината, но на Д400 може и да сложат.
АФ.
За съжаление разполагах с една стара сигма 135-400 /4.5-5.6 Д, та нямах възможността да изпитам скоростта на АФ с УСМ моторизиран обектив.
Спусъкът е бърз и отговаря незабавно. Само при включен 3Д тракинг бави и създава усешането, че е гумен. 3Д тракинга е забавен, особено ако си включил опцията за визуализиране на активната АФ точка. Подскача ти във визьора АФ точката върху цвета дето си е избрала да следи.
В серво режим снимайки приближаващ се автомобил , всичките кадри бяха на фокус.
Иначе при стреляне на посоки не винаги фокусът бе там където очаквах да е.
Скорост на снимане.
Ми използвах само 12 битовия режим. Добро впечатление ми направи скоростта с която се изпразни буфера – към 7 секунди, за разлика от 5Д-то, дето понякога го чакам половин минута
Не си направих труда да броя колко РОУ прави в серия- пише го в ръководството.
Самата скорострелност , като че ли наистина е малко по-малка от тази на Канон 40Д. В общи линии винаги можеш за направиш единичен изстел с кратко натискане на бутона, дори като си на макс скорост. При 40Д апарата изплясква до 3 кадъра докато успееш да отлепиш пръста от спусъка (не казвам, че канона е 3-пъти по-бърз). При никона на 2 пъти ми се стори, че на макс бърст след 3-тия кадър замира и аз инстинктивно прекратявам натиска , при което серията спира. Но когато натисках юнашки си пълнеше буфера послушно.
Картинката.
Трябва да се внимава с Авто-исото. Ако му се даде прекалена свобода, може да съсипе с шум картинката. Току решило да снима на исо 6200 и там снимката си е за кошчето. Намирам Д300за относително шумен на исо 800. Канон 5Д е доста по-добре откъм шума на всички исо-та, с уговорката, че на исо 3200, избива бандинг и снимката става неисползваема. На исо по-голямо от 1600 при Никона се забелязват хроматични парцали по изображението.
По базови настройки никонските картинки ми се струват плоски заради прекаленото коригиране на светлините и сенките.
И т.н
Та ето, бях притежател на две системи- антиподи.
Трябваше да решавам, да продавам канона или...
И понеже съм емоционален тип реших да връщам Никона.
И тук се стига до обещаната трагикомична случка.
Тръгвам да прибирам Никона в кутията и – Ужас!
Цялата гумена ръкохватка - бяла ,като нацапана с тебешир. От потта на ръцете ми ли , от друго ли – търговсикя вид на стоката нарушен! Подобен проблем бях видял на един стар марк, но той поне на 4-5 години! Гумата на Д300 сдаде багажа за по-малко от час снимане в обедната почивка. Вярно, добре се зацепва в ръката, но се зацапва толкова лесно и ... невъзможно за почистване.
То води ли не бяха, парцали ли, плюнки и сапуни, ма не ше и не ше да се почисти. Накрая замазах положението с една купена за целта четка за зъби.
Признавам, водо- и сапуно- устойчив е Никонът.
Та успях да го върна на продавача, и той щото съм му клиент прие да ми върне чека, който му бях дал предния ден.
Та така приключи моята авантюра с Д300.
Както казва Принц Орловски : всеки с вкуса си.
Наздраве!
|
|