Автор: beyonder
Дата: 15-04-08 16:59
Аз лично бих предложил сравнително отворена диафрагма, за да се виждат все пак звездите. Зависи вече колко са ярки самите те. В общи линии колкото по-отворено, толкова по-добре. Само трябва да внимаваш да не прегори земята. Градиентен неутрален филтър мисля че е добра идея, ако земята е по-осветена.
За толкова дълга експонация, сигурно ще е добре да изключиш вграденото шумоподтискане на апарата при дълги експозиции, понеже и то ще бъде още 20 минути. Обаче се приготви да чистиш зверски топлинен шум и изгорели пиксели.
Няколко примера, снимани при ясно небе, на 3000 метра височина, около -15 градуса (на по-топло предполагам топлинния шум ще е повече :) ):
Nikon D70; 18mm; 60sec; f/3.5; ISO 800
Над снимката има линк към големия размер. Изчистил съм шума и пикселите.
Тези двете са директен жпег от апарата, без обработки. Обикновеното шумоподтискане е на normal, за дълги експозиции уж е пуснато, обаче се самоизключва, понеже батерията ми умираше. Контраста е усилен с една степен над normal.
(резолюция 3000х2000, внимавайте! )
Nikon D70; 25mm; 176sec; f/3.8; ISO 800
Nikon D70; 70mm; 296sec; f/4.5; ISO 800
Последната мисля че трябва да е Орион :)
Колкото по-голямо фокусно разстояние ползваш, толкова по-дълги и дебели ще са линиите от звездите. За да са по-ярки отваряш диафрагмата. Фокус на безкрайност. С малко късмет дори може и апарата да успее да фокусира на някоя по-ярка звезда.
Дано съм бил от полза :)
А, и батерията заредена до горе. Особено ако ще си на студено!
едит: Идея. Може ли след снимките да се заснеме един кадър на тъмно, с капачка и т.н, с горе-долу същата експозиция, и след това с програмка да се симулира ефекта от вграденото шумоподтискане? Не знам Capture NX дали има подобна функционалност...
Публикацията е редактирана (15-04-08 17:06)
|
|