Автор: matasel
Дата: 01-12-07 14:45
Тук много често се спори за острота на обективи, на изображения, на това кое е по-добро - класическата филмова или цифровата или "хибридната" техника. Все въпроси важни и интерсни. Аз лично съм привърженик на острите изображения.
Но ето въпросът, който искам да поставя в тази тема: Не се ли преиграва при гоненето на острота в художествената фотография?
За научната и най-вече техническата фотография остротата, липсата на дисторсия, контраста са безусловно най-важни и според мен не подлежат на дискусия. Там се гони дифракционния предел и то не без основание.
Как стои въпросът обаче при фотографии предназначени единствено за гледане като цялостна творба, а не като носител, способен да запише максимално количество информация.
И тъй като една фотография се гледа обикновено от 2 човешки очи, които макар и да са впечатляващи със съвършенството си органи, имат ограничени оптически възможности, и фотографията по принцип трябва да се разглежда като цяло, а не да се гледат отделни детаили под микроскоп! Така че например да попитам: необходимо ли е на снимка на възрастен африкански слон в цял ръст да се виждат фасетките на окото на мухата Цеце, кацнала на лявото му ухо. Ако приемем, че това е възможно, би ли то подобрило въздействието на снимката, когато се възприема като цяло?
Или още един подобен въпрос, който съм го чел тук под формата на възмущение от хора, правeщи билдбордове от некомпетентността на клиентите им, които искали крайният отпечартък да има примерно 300DPI реална резолюция (при положение, че билбордът нормално се гледа от десетки метри, а не се мирише, както бил казал един художник на посетител, който си бил заврял носа в една от картините му (Господине, картините се гледат, а не се миришат!)
Получи се отвратителен постинг, ама това е положението
|
|