Автор: nyamago
Дата: 10-01-26 15:10
Както винаги, правилният отговор е:
Зависи.
Като виноват по въпроса ('луд нашарено се радва'), се опитвам да бъда обективен:
Аз съм от по-старо поколение, расло когато гледахме черно-бяла телевизия. В училище задължително носехме черно-бели униформи. Младежките списания (доколкото ги имаше) бяха с черно-бели снимки, както бяха и (почти) всички печатни издания. Където пък имаше някакъв цвят, той беше избледнял и блудкав като недоклатените съветски и ГДР-йски фотоматериали и нескопосаните печатарски технологии.
А беше време на рок музика, хипита, до нас достигаха цветни чуждестранни списания и виждахме как връстниците ни се обличат в ярки цветове; плакати и обложки на албуми ни облъчваха с невероятен колорит (беше и време на поп-арт, психеделна графика и подобни ексцесии, които тогава не изглеждаха кич, а радост и екстаз).
И внашето (под)съзнание се загнезди отврата от черно-бялото и 'убитите' цветове, и неутолима жажда за ЦВЯТ, ЦВЯТ,ЦВЯТ !!!
Което си остава до гроб. След всичките години изтрезняване, познания по естетика и срещи с най-стили и изискани образци... инстинктивното влечение към цвета не си отива.
Това за старците измежду нас. А защо сред днешните млади също има несъзнателно влечение към повече цвят, мога само да предполагам:
Едно възможно обяснение е тоталното претоварване на сетивата с комерсиално-мотивирани свръх-силни сигнали. Цветни и контрастни, звукови, вкусови, обонятелни и тактилни. Всичко около нас се опитва да ни грабне вниманието като ни 'шашне' и така става един крещящ... фон. Сред който фон единственото решение е да крещиш още по-силно. Опитвали ли сте да разговаряте в заведение, където всички говорят високо (а свири и музика)? На другия ден ви боли гърлото Така като отвсякъде ги обстрелват плакати, екрани и билбордове с крещящи реклами, младите фотографи имат подсъзнателен 'фон' над който се стремят да изпъкнат с нещо 'по-така'.
Помагат (усилено) и производителите на техника: от телевизори до телефони, всичко е 'още по-така'. Вградените в телефона програми за обработка (вече 'интелигентни' ) играят на същата струна и поднасят готови 'пресолени' решения...
Всичко дотук е за вкусовете и какво ги формира. НО - казах ЗАВИСИ:
Наситените, дори пре-наситените и крещящи цветове си имат място във фотографията: и в документално-реалистичната, и в художествената:
- Има реалистични сюжети където самата действителност е крещяща. Където обектът (неодушевен предмет или модел с някакво облекло или грим, или осбено осветление) привлича вниманието именно с необикновени, понякога очевАдещи цветове. Тогава 'пренаситената' снимка е просто разказ какво чудо сме срещнали.
- В други случаи пренасищането е изразно средство. Сцената и обектът са 'нормални', но фотографът (ако е художествено-склонен) не търси реализъм, а напротив: послания с визуално изопачаване на действителността. Шокова терапия на заспалото ни съзнание. Стига да е, разбира се, С МЯРКА, това е мородавен творчески похват и не бива да го бъркаме с горните подсъзнателни увлечения...
Ако всe още четете, можех да го кажа с две думи (е,хайде, с десетина ;)
За всеки влак си има пътници и за всеки пътник - влакове. ![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
Или даже с една дума:
Зависи.
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
P.S. Някъде употребих ли думата 'сатуриране'? От какъв зор се ръгаме да сме 'по-католици от Папата', по-американци от американците - при наличие на точен и широко приет български еквивалент??
Публикацията е редактирана (10-01-26 18:35)
|
|