Автор: bogdanov
Дата: 11-11-24 10:18
nyamago, eстетизацията във фотографията оказва влияние върху обществото, създавайки всеки път нови визуални и културни стандарти, които не винаги отразяват реалността. Особено в сферата на модната и рекламната фотография, естетическите интервенции представят идеализирани версии на красотата, щастието и успеха. Тези изображения често създават нереалистични очаквания, които стават основа за социален натиск и незадоволство, като сериозно засягат психическото здраве и възприятието на хората за себе си и за света около тях. Тези еталони са наложени от нас безхаберно и са далеч от реалното "хубаво". Използването на ретуш за „съвършена“ кожа, корекция на пропорции и премахване на всякакви несъвършенства е рутинна практика, която обаче може да създаде визуални идеали, които не само трансформират обекта, но и поставят непостижими стандарти. Като пример мога да дам безбройните пластични операции на силиконовите момичета-жертви на този изкуствено наложен стандарт за "хубаво"-ст.
Mogila, Платон има един прекрасен диалог на тази тема, "Изкуството като подражание" - препоръчвам да го прочетеш. Тук ще пусна малък откъс от този диалог за да помислиш какво точно те вдъхновява в този пейзаж:
„— Обмисли и това. Каква цел си поставя живописецът при всеки отделен предмет: дали към подражаване на съществуващото, каквото е в действителност, или към привидното, както вещта изглежда, т.е. дали живописта е подражание на нещо привидно или на действителното?
— На привидното — рече той.
— Следователно подражателното изкуство е далече от действителността. Затова, както изглежда, прави всичко, което му се харесва. И щом само се докосне до някой предмет, излиза налице неговото призрачно изображение. Например живописецът, казваме, ще ни изобрази обущар, строител и други занаятчии, макар нищо да не знае от техните умения. Но ако той е добър художник, след като нарисува строител и го покаже отдалече на деца или на глупави хора, той ги измамва така, че на тях им се струва, че това е истински строител.“
Платон разкрива основната си критика към изкуството като подражателна форма, която създава привидни образи, далеч от истинската същност на нещата. А коя е истинската им същност ни остава да открием и заснемем.
mihalo,
|
|