Автор: Raffito
Дата: 25-09-21 21:17
МАУРИЦИО КАТЕЛАН ИЛИ ОНЗИ, КОЙТО СЕ СМЕЕ...
http://199224759.r.cdnsun.net/images/userUpload/page/0_23542900_1320405935s/489xauto/0_23542900_1320
Той лъже, краде, представя чужди творби като свои собствени, веднъж дори погребва жив човек. Маурицио Кателан е истински грешник, както го заклеймява неговият приятел и спътник в живота Масимилиано Джиони преди 10 години.
Кателан присъства в списъка с творци за 48-то биенале във Венеция. 6 години по-рано същият се проваля именно там. Опасявайки се от второ фиаско, Кателан предоставя изложбеното пространство, предопределено за неговото изкуство, на рекламна агенция, която излага там нов парфюм.
През 1999 г. той няма как да откаже участиe и се налага да представи творба. Показана е не особено известната „Мother" - ръце, сключени за молитва или просещи милост, които излизат изпод земята. Творбата съдържа почти всички онези аспекти, които ще рамкират изкуството на Кателан впоследствие. Изчезването. Религиозността. Изкушението на образа. Надмощието. Вдъхновението.
Роденият през 1960 г. в Падуа Кателан отрича всичко винаги. Класическо поведение за човека-грешник. Собствената вина не се признава. Никога. В Библията се казва, че онзи, който смята себе си за безгрешен, може да хвърли първия камък. Кателан не се колебае. Папата бива „уцелен" от метеорит. Восъчната фигура на Папа Йоан Павел II, легнала на една страна, блъсната от парче метеорит, е като бомба със закъснител.
„La Nona Ora" скандализира католическата църква, критиците не смеят да се усмихнат широко, както би им се искало. Когато скулптурата е изложена в Националната галерия във Варшава, политици, посетили изложбата, се опитват самоотвержено да остранят „метеорита", защипал папската мантия, и да изправят главата на Римокатолическата църква отново на крака.
Кателан се прицелва в онези теми, за които не се говори, в онези обекти и субекти, които по правило не бива да бъдат докосвани. Мерникът му е безпогрешен. Независимо дали става дума за Бог, Хитлер или Футбола.
Кателан е прикрит, умен, забавен. Той обича да дърпа дявола за опашката. Симпатичното нагажда към ужасяващото. Получава се странна и хипнотична микстура от страхове, обсесии, слабости, наказание, опрощение, вмъкнали се в процепите на общественото самосъзнание. Самоубийството на катеричка ("Bidibidobidiboo", 1996) достига връхната точка в разкаянието на диктатора - скулптура на Хитлер с размери на дете, коленичил, молещ за покаяние ("Him", 2001).
Кателан следва упорито правилото, че артистът трябва да прекрачва всички граници, винаги. Когато Йозеф Бойс копае дупки, в които засажда растения, Кателан копае гробове, в които сам той изчезва. Пластиките, които създава са асоциални. Настроени са враждебно към статуквото, авторитарните структури трябва да бъдат взривени отвътре.
Галеристът, като властова фигура, трябва да бъде осмян, подведен, изобличен, хванат в клопка. Това се случва с Масимо Де Карло - той е превърнат от Кателан в произведение на изкуството в собствената си галерия, прекарва цял един ден, залепен с пластове тиксо върху стената на своето работно място.
Емануел Перотин е принуден да носи розов костюм на фалос със заешки уши до края на изложбата на Кателан в неговата галерия („Errotin, le vrai lapin", 1995). Кателан е хитър - това не било провокация, а просто коментар върху личния живот на съответния галерист.
Кателан твърде често крие глава в пясъка. Той всъщност е ненадминат в бягането от задължения и укриването на твореца в себе си. Предимството, с което разполага, е тоталната липса на скрупули.
През 1989 г. изпраща медицински свидететлства на музейната дирекция, където се очакват негови работи за организиране на изложба. За друга изложба, за която Кателан отново не е подготвен, артистът поставя на вратата на ателието си табелка с надпис „Torno subito"/ „Връщам се веднага". Междувременно той отива в полицейското управление, съобщавайки за грабеж в ателието му, при който е изчезнала скулптура със заглавие „INVISIBLE". Написаната жалба е рамкирана и изпратена на чакащата го галерия.
Колкото по-радикално действа Кателан, толкова по-привлечени от него са куратори и критици. Те знаят, че трябва да са всячески подготвени, когато се зададе Маурицио Кателан. Когато Музеят за модерно изкуство във Франкфурт организира изложба на Кателан, последният праща на откриването бездомен музикант в ужасяващ костюм. Публиката го гледа със смесица от съчувствие и отвращение.
Няма милост за Кателан днес. Ретроспективата, която му посвещава Гугенхайм в Ню Йорк, обхващаща работата му от 80-те години до днес, е амбициозен стремеж за хващане на Кателан в собствения му капан. С най-добри чувства, разбира се. Той не се предава лесно. Последният опит за бягство се крие в уверението му, че се оттегля от света на изкуството. Кой, обаче, ще повярва на Кателан?
|
|