Автор: petervassilev
Дата: 29-11-18 18:20
Визуално (без специализирани уреди) състоянието на външните оптични (вкл. репелентни) покрития върху лещите може да се оцени по интерференчния ефект, тъй като тези слоеве са много тънки.
След около 1968-1970 г., когато за първи път конструкторите започват да използват електронни изчислителни машини при проектирането на обективи (Planar на Zeiss/Voigtlaender/Rollei), оптичните свойства на тези многослойни покрития се интегрират в проекта - т.е., не са само механично добавени към старите оптични схеми, като при първите масови еднослойни покрития 10-20 години по-рано.
По това време голяма част от световното производство на обективи се премества и концентрира в Япония (планарите - в Сингапур), и този период съвпада с бума на микроелектрониката и свързаните технологии за създаване на тънки слоеве точно в Япония.
Тези авангардни за времето си тънкослойни технологии в началото затрудняват напр. ГДР-ейците и често виждаме някои обективи "aus Jena" с некачествени покрития. Германците обаче компенсират този недостатък с отличните си оптични схеми и уникално оптично стъкло. За времето си тези "многослойни покрития" (MC, ML) са били в известна степен маркетингов трик.
Имам два еднакви 30-милиметрови стари немски обектива, покритието на единия е като на далматинец, другият е наред, но не забелязвам никаква разлика, когато снимам с обикновен UV филтър. При по-дълги обективи, обаче, всеки минимален дефект върху предната група лещи се отразява върху "балончетата" на бокето при отворена бленда, но не и при снимане с нормално затворена бленда.
Публикацията е редактирана (29-11-18 18:58)
|
|