Автор: cTpaHHo
Дата: 05-08-17 13:52
Реално темата не е за точки и гласуване, та надявалите се на злободневие могат да се изнизват
Тук таме продължавам да посещавам фотофорума ни, не съм качвал скоро, но пък ме вълнува. И най-вече идвайки, разглеждайки снимките, всъщност се самонаблюдавам. Чрез вас и кадрите ви, научавам себе си. Както и в йогата, която преподавам, чрез преподаването си, всъщност уча себе си.
И какво наблюдавам.
Има дни, в които искам да видя красиви или смислени неща (знаете, че понятията са силно субективни) и реално ги търся, намирам, гласувам тихомълком, позарадвам се и напускам.
Има дни, в които влизам без идея какво искам да видя, и виждам клишета, голотии, момичета които си дърпат косата в неестествени за нежните им вратлета пози, а покрай тези кадри виждам и гореспоменатата субективна красота в други кадри. Гласувам тихомълком, помрънквам си наум относно гласуването на болшинството което продължава да се радва на клишета и напускам.
Има дни, в които влизам, почти без идея, ама още от началото, от първата страница, ме хващат за гушата клишетата и ми идва да ги отворя, всяко едно, и да критикувам, критикувам, критикувам.
Гледам снимка на убава мома, чисто гола, яхнал я стол, я велосипед, а ума ми, цитат от Ъпсурт "..кажете ми честно, поне ебахте ли я тая"
Гледам кадър на друга убава мома, дърпа си косата, а в ума ми - "..що става тука, проверява я дали не й пада косата ли?.."
Гледам кадър на добър, смислен автор, тоя път леко поизложил се, и си мисля "Че аз напоследък в инстаграм по-добри снимки виждам".
И тъй. Току да понеча да си напиша мислите и се възпирам, така защото, какъв е смисъла да придам негативни емоции на някой, зарадвал се да качи нещо си, харесал си идеята, произведението, олицетворението на собствения му Ум.
Защо да Му/Й развалям рахатлъка, спокойствието, усмивката, рейтинга.
Но понякога не мога да се спра и си изливам мнението. Уви.
За да не остане без въпрос темата - и вие ли сте така? И вие ли понякога имате различни дни във фотофорум - дни на красота и спокойствие или пък дни на критика и емоционална нагласа за съд.
А успявате ли да се възпирате ако ви се критикува?
Трябва ли да критикуваме от трона си на "разбирачи"?
С усмивки и пожелания за спокоен ден и никакви лоши мисли.
|
|