Автор: my.point.of.view
Дата: 23-02-16 14:56
Така е, Хоти,
Нямаме умения риторически никакви. Не е нужно да сме подмазвачи, но има някои съвсем естествени моменти, които карат хората да блокират.
Преди време отивам при шефа и той ми вика - I have a few minor comments. И ми вика - вземи един лист да си ги запишеш. И почвам да пиша аз, ама по средата на страницата загрявам, че просто иска да преработя презентацията. Ама слушам и пиша.
Какво щеше да стане, ако беше казал - О, видях какво си ми пратил, ама какво е това? На какво прилича? Ама ти искаш да изложиш цялата катедра. Вечно ли трябва да ви казвам какво да правите? Къде отиваш? Идвай веднага и ме слушай какво ти говоря, че без мене сте загубени. Не можете да отидете сами до центъра. Тоя институт е централен май само защото има централно парно и е на центъра...
Щях да блокирам яко и да не го слушам. Аз не слушам, когато ми говорят по този начин, с шеф българин работих известно време и просто дадох накъсо, няма такъв диалог, изобщо той не успя да разбере как да говори с мен. Това, че има някакви други хора, с които говорим на един език, защото живеем в една географска територия, не означава, че мога да отгатна мислите от приказките му.
Абсолютно нищо ново не казвам. Ако желаеш да кажеш нещо и събеседникът ти да те чуе, а не да каже - абе, пич, я ходи се ббб у г.зО, трябва да започнеш с нещо хубаво. Това е труд, доклад, статия, каквото и да е, все е нещо, този човек е извършил труд, постарал се е. Или е снимал, правил е репортаж, изложба, готвил, прал, чистил. Така. Това трябва да се спомене. Все има нещо положително, все нещо е както трябва, не може всичко да е объркано. Ето това го споменете. Така човекът разбира, че вие сте прегледали труда му, подхождате професионално. След това може да говорите половин час за пропуските, ама това не е важно, защото сте му отпушили ушите и той пропуските ги отчита като израстване и усъвършенстване, тоест даване на акъл, който си струва да бъде взет под внимание, все пак вие сте добре настроени към него, показали сте му го с положителния коментар на работата му.
И за заключение - отново трябва да се направи коментар - общо взето, че със забележките, се получава една много по-силна и издържана статия, фотография, презентация, супа, или тирамису.
Критика от сорта - Ама това за нищо не става - се приема като "Аз за нищо не ставам." Аз съм боклук, когото всеки мачка, този е боклук, щом ми говори така, и се тръгва по една кофти спирала, която няма край.
Това, че не става за нищо, не носи информация. Едно тирамису не става за нищо. Малко му е маскарпонето, кафето е горчиво, бишкотите са сухи, яйцата са се разтекли? Изброяване конкретно - това са факти, не можем да се крием, но те нямат оттенък, никой не се чувства идиот, дебил, боклук, щото канелата е много. Просто тя е много, ясно е, че следващия път нещата ще са по-добре. Взимат се мерките, предписанията и следващия път има скок. Това е. Другото е просто несериозно.
Вярно, че в западните общества се стига до един парадокс - поради общоприетия протокол, че трябва да се държим възпитано и да се усмихваме, е много трудно да разбереш кога просто ти се усмихват и кога можеш да имаш по-сериозни отношения с хората. Гледал съм ги французите, чудех се, но после загрях, че то те самите нямат приятели. Нямат стратегия за създаване на приятелства. Може, от деца, но на един друг етап като възрастни хора... трудна работа. Както и да е, просто споделям, че общоприетия културен протокол също има своите подводни камъни. И понеже българите са диви и некултивирани по западния калъп, после плачат - ама тия ми забиха нож в гърба, усмихват ми се и уж сме приятели, а после...
Приятели, но според нашите разбирания, защото при нас хората така се държат, като са приятели, при тях нищо не значи. Това е протокол. При нас е прието да се обижда и да се отсвирва. Тоест при нас е лесно да се създадат приятелства - не се ли сбиете и не се ли изпокарате, значи ще станете приятели. Единият ще се усмихне и другият ще се усмихне и това ще е знак за едно ново приятелство.
|
|