Автор: J0R0
Дата: 18-02-15 11:47
Слагам Левски в скоби, защото предполагам че има хора, дето името Кунчев нищо не им говори. Дори сред тези, които си татуират образа му по краката, гърбовете и други части на тялото си.
Утре - 142 години от обесването му.
Хубав повод да си поговорим и да си спомним.
Преди два дни в НДК имаше премиера на филма "Дякон Левски".
Не успях да го гледам, тия дни непременно ще го видя филма.
Учудващото е колко много хора не са го гледали, но вече имат мнение по въпроса.
Защото някой си, който го бил гледал, бил преразказал нещо, което му било направило впечатление.
Повечето от мненията са негативни.
Не искам да коментирам филма, защото още не съм го гледал.
Това което ми направи впечатление, обаче, беше една реплика която прочетох днес по този повод - "нямаме нужда от това Левски да бъде представят като обикновен човек".
В тая посока са и повечето от критиките, че филма демитологизирал Левски.
Вместо да се изправи гордо и да издекламира с буен патос "Времето е в нас и ние сме във времето", той шушне на заптието "Да ти еба майката".
Та си зададох въпроса, защо митологемата е най-висшата ценност, а демитологизацията - най-смъртния грях?
Та нали ако се заровим в автентичните документи от онова време, попадаме точно на живия образ, на един много по-истински Левски отпреди процеса на митологизирането му.
Левски е див, псува, бие се, лъже, краде, шантажира, рекетира, пищовът му гърми както срещу врагове, така и срещу приятели. Без малко не пръсва главата на Раковски.
"Като не щат да са с нас, байно, ще преоблечем неколцина от нашите хора като турци, да ги пребият до смърт, тогава бързо ще се обърнат към нас"
В крайна сметка убива и невинен човек.
И какво сега?
Да изгорим кореспонденцията на Левски, записките му, книгите на Захари Стоянов и другите му съвременници, за да пребъде митологемата?
Това ли е по-доброто, се питам?
Сещам се за един блестящ филм на Дамиано Дамиани "Разследването".
Римски сенатор е пратен да разследва обстоятелствата около Христос, защото християнските секти се множат и стигат вече и до Рим.
Отива в Йерусалим, среща се с Пилат, с Мария Магдалина, с десетки хора, последователи, ученици. Но никой няма нужда от истината. Всички бягат от истината като от чума. На простия народ му е гот да вярва в чудеса. Не си дава вярата. На зилотите им е изгодно да подържат легендата за да сплотяват недоволните около себе си. На Пилат и върхушката им отърва да имат "могъщ враг", така оправдават парите които получават от Рим. Концентрират повече войска и повече власт.
И накрая когато убиват въпросния пратеник, всички си отдъхват доволни.
Митът се оказва изключително полезен - работи за всички и на всички нива, от битовото до политическото.
(Този филм ми е в топ 10)
Та се питам, ние българите от какво имаме повече нужда, от мита за Левски или от истинския, нешлифования Левски?
(В разширен вариант - от митовете за Крали Марко, Иван -Шишман, Вапцаров и т.н. или от фактологията свързана с тия хора, най-често свенливо премълчавана)
ПП. Демитологизация не означава оплюване или принизяване.
Това че Крали Марко се бие на страната на турците, а не против тях нито го прави по-лош човек, нито отрича факта, че в неговия вилает жизнения стандарт е малко по-висок.
Това че Левски иска да убие Христо и Евлоги Георгиеви за пари, не значи че иска да вземе тия пари за себе си.
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/lgup3802.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2017-02/cfcf2142.JPG
https://photo-forum.net/static/forum/2015-02/kytc9772.JPG
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram