Автор: ivjordan
Дата: 05-07-14 02:23
На един връх в Родопа планина пише, че хората били толкоз далеко от царя, султана и т.н., че им останало да се молят на бога, ама и той бил далеко, та затова песните им се получили такива, провлачени, бавни, епични. Не е за преразказване, трябва да си там. Но мисълта ми е, кой си ти или аз, за да напишем протяжните песни на народа, за който бог е високо, а царя - далеко. Можеш ли в един кадър да предадеш цялата безнадеждност, но и радост на този народ, който живее в ритъма на планината.
И тука лъсва безсмислието на въпроса, защото аз мога цял живот да снимам родопски пейзажи и родопски стрийт и никога да не се докосна до същината на родопската душа, която е създала едни песни.
Възниква и въпросът, как се снима родопска песен? (Може да не е родопска, може да е македонска, шопска, тракийска. Как се снима песен? Певецът ли ще снимаш или хорото или какво, как ще вкараш музиката в двумерната си тъпа картинка?)
А как се снима Страшимировото хоро?
Та, в този ред на мисли, няма песен във фотографията. Фотографията е занаят (или хоби), а не изкуство. Колкото и добър фотограф да си, все пак предаваш/регистрираш нещо друго. Нещо, което се случва, нещо, което е измислил някой друг, може и господ. Ти си простия щракач, който го регистрира, но не правиш изкуство. Не правиш музика.
П.П. Ясно, че това няма как да се хареса на големите щракачи, но е факт. Фотографията не е изкуство, просто занаят.
|
|