Автор: nyamago
Дата: 13-02-14 04:31
Тази снимка е добре експонирана и фокусирана. Има пълния тонален спектър от тъмни сенки (почти чисто черно) до съвсем светли детайли (почти бели, но без 'прегорели' места). Фокусът е върху главния обект, а фонът и близкият план са дефокусирани достатъчно за дълбочина и изтъкване на птичката. Дотук апаратът се е справил добре.
Да видим задкамерното устройство как се е справило:
Композиция: цялата птичка е в кадъра (не и е отрязана опашка или крак) и стои достатъчно едра в рамката. НО - разположението в избрания правоъгълник е неубедително. Нито е центрирана, нито децентрирана - не лежи върху някой от силните геометрични елементи, които окото е известно, че следва.
Изборът на пропорции на кадъра не помага за това - защо точно е кропнато до такава удължена форма? Има ли нещо сюжетно-важно, което е наложително да се побере там? Това намалява възможностите за по-добро кадриране с допълнителен кроп, но един пример съм дал на страницата на снимката.
Близкият план ('клечките') е доста забързано-пъстър, хаотичен и определено отвлича погледа от птичката. Доста е и като колиество, затова предложих да се търси още рязане. За дадената ситуация подхожат стандартните формати 3:2, 4:3 и дори 5:4 - с тях може да се поиграе, доколкото позволява съществуващата рамка.
Фонът и близкият план са много близки цветово и тонално до самата птичка. (По-скоро е обратното - тя ги имитира като защитна функция :) От една страна това е добре за цветната гама и хармония в кадъра - няма крещящи или несъвместими 'чужди' цветове (розовите цветчета/пъпки са ненатрапчиви акценти). От друга страна, обаче, точно тази едноцветност и тонално подобие не помагат за открояването на 'главния герой'.
По последния проблем малко образователно отклонение:
Сюжетно важен обект във фотографията се 'изолира' (откроява) по 3 начина - фокално, тонално и цветово. Първото ще рече той да е на фокус, а останалото в кадъра - не (това е вече направено). Но често не е достатъчно.
Второто е да се отличава по светлосила: ако обектът е светъл, да е на тъмен фон и обратното. Не е нужно да са екстремални (черно-на-бяло), но да са видимо различни. Затова интересни дребни обекти в природата търсим да заснемем от ъгъл, който ги разполага на фона на дълбока сянка, за да се откроят на нея.
И третото е да се различава по цвят, да не се слива като камуфлаж, а снимаме червена роза на зелен фон, портокал - на син и пр. Най-добре работят (доколкото е възможно) комбинации от 3-те фактора. Дори без цвят, в черно-бялото добрите фотографи съчетават плиткия фокус със светлосилно открояване (контраст).
Сега - знаем, че дивите животни не са модел да им кажеш къде да застанат. (Те и моделите не винаги слушат :) Ако можем - внимателно местим гледната точка докато фонът стане по-контрастен като светлина и цвят. ("Ами ако пилето избяга?")... Предполагам, че в бързината да уловиш момента, не си мислил за тези неща, но е добре да се помнят.
Когато е уловен рядък момент, или рядка птица (или рядка личност) и снимката заслужава да се покаже пред хора заради съдържанието, такива подробности може (частично) да се компенсират в обработката:
- Директните имитации на плитък фокус са кич, но малки корекции в противоположни посоки (фокус и дефокус) помагат за открояването, стига да останат незабележими.
- Съшо незабележими корекции могат да се направят в цветовете - напр. 'затопляне' на обекта и 'охлаждане' на фона. Не говорим за драстични промени, а за фини нюанси, които работят на подсъзнателно ниво.
- Малко по-забележими могат да са тоналните (светлинни) корекции, при които променяме в противоположни посоки светлинните нива на обекта и фона. Обикновено се повдига обекта и затъмнява фона, но има случаи (напр. светъл фон), когато работи обратното. Тук се внимава за избягване на видими ореоли ('хало') и отново - не се прекалява.
Като общо (и златно!) правило на обработката: в ралистичната фотография (не говорим за артЪ) ако една обработка се забелязва, значи е прекалена. Прост начин за самоконтрол е - в момента, когато решим, че промяната е достатъчна и точно полученият тон или контраст ни харесва - връщаме плъзгача с едно деленийце назад!
= = =
И последно - съдържанието. С какво снимката е въздействаща или поне интересна? (Не казвам, че не е - само приомням въпрос, който винаги да си задаваме). Има ли случка, история? Някакво действие в кадъра? Какво прави 'героят'? Кое друго би могло да привлече погледа - и да го задържи? (защото понякга и статични кадри без случка и действие привличат като магнит)... Тук вече бих определил конкретната снимка повече като хубав етюд*, отколкото като творба с идея и послание. Което си е в реда на нещата - етюди трябва да се правят, правят ги и големите майстори. Някои етюди са по-стйностни от 'артистичните творби' на други автори - та не приемай, че си си губил времето с тази снимка. Но когато имаш възможност търси интересното, дебни динамичното и довеждай до показ въздействащото.
Успех!
* етюд = учебна работа, от френски. Или изследване, когато е по-задълбочено в дадена тема
Публикацията е редактирана (13-02-14 15:22)
|
|