Автор: mitku
Дата: 19-10-13 02:12
А. Трябва да се определи на каква линеатура е печатаният материал, който ще скенираш. С времето се научава на око. Най-често се печата на 150lpi, а често е и на 175lpi. След това се избира в зависимост от тази линеатура, на колко dpi да се сканира. Най-добре да се направи на dpi между 2х и 4х на линеатурата... т.е. ако наистина печатът е бил на 150lpi, добре е да се сканира между 300dpi и 600dpi... по-нагоре, обикновено няма смисъл и няма да има никаква допълнителна, смислена информация. А по-високата стойност (без да минава над максималните над 4х линеатурата) все пак дава повече пространство за обработка... и по-голям файл, който заема повече място и време. Ако софтуерът на скенера има опция за премахване на моаре или пилселизация и т.н. при сканиране - включи го на 150 или 175lpi (най-добре да тестваш с коя стойност ще е най-добре).
Б. Обработва се във ФотоШоп със следната комбинация от филтри:
1. Gausian blur - със стойност, която се определя опитно като наблюдаваш превюто, така че да се вижда видимо заглаждане на пикселите и моарето, без да го маха напълно... но почти. Стойността трябва да НЕ е кръгла, т.е. да кажем 0.9 точки, а не 1.0... или 1.5-1.9 точки, а не 2.0 и т.н. Ако се сканира на много dpi, трябва и по-висока стойност да се вдигне. За примера да приемем, че са 1.8 точки.
2. Median - със стойност най-близката кръгла стойност (то и не може да не е кръгла) до това, което е сложено за гаусовия филтър в т.1. Като за предпочитане е да се сложи всъщност най-близката по-голяма стойност, за да може почти да изчезне моарето, а то и ако се сложи по-малка от гауса стойност, ефектът ще е незабележим (то е и логично да е така). Напр. ако в т.1 е била сложена стойност 1.8 точки, за медианния филтър се слагат 2 точки.
3. Unsharp mask - със стойност на радиуса същите точки като на гаусовия филтър от т.1. Или ако в т.1 сте сложили 1.8 - тук пак 1.8 точки. Плъзгача за treshold си остава по дефолт на 0. А третият плъзгач за amount се вдига на 200%. Моарето може и леко да си върне и да се вижда... но то и не е зор да се маха до край, защото пък много ще се замаже изображението.
4. Ако ще се печата пак, се обмисля на каква линеатура ще е (обикновено 150 или 175 lpi) и се даунскейлва изображението до между 1.5х и 2х на линеатурата. Т.е. за 150lpi - от 225dpi до 300dpi... за 175lpi - от 260, до 350 dpi. Абе 250-300dpi са достатъчни за стандартен цветен печат. По нагоре само се товари и забавя процеса, без да вдига качеството на отпечатаният материал. А освен това и самият даунскейл не трябва да се игнорира защото е част от процеса за премахване на моарето (най-елементарно обяснено - намалява тъй като го "размества" от мястото където би се появило на следващите стъпки).
П.П.1 Все пак всичко това са ориентировъчни стойности, и по-точно се определят опитно и с течение на времето се научава какъв е ефекта от промяната на всяка от тях.
П.П.2 Този метод го прочетох сигурно преди около 18 години в някакво западно списание за предпечат от някакъв голям "спец" и за всеки етап има и по-подробно обяснение и защо е така, но няма как всичко да се напише. Не съм си го измислил сам, но и много години съм го ползвал, с отличен, доказан резултат в много рекламни материали, вестници и списания.
П.П.3 Намали си очакванията. При всички положения от отпечатан материал няма да излезе първоначалната снимка, нито нещо с качество като от тестовите картинки по ревютата за фотоапарати и обективи (дори и за най-"меките"), за "броене на пиксели".
П.П.4 И все пак - важно е, че трябва винаги да се стремиш да си осигуриш по-качествена начална картинка. От мазало и с най-майсторска следваща оботка, няма да излезе шедьовър.
|
|