Автор: e-mil
Дата: 06-03-13 10:45
"...описанието му на кризата в главата, която съм посочил е направо страшна с приликата си със събитията от последните 5 години. Да напомня, че книгата излиза 1989 година!!! "
А аз да напомня, че докато подготвя книгата, през 1987 се случва Черният понеделник на фондовия пазар, който засяга борсите по целия свят. Горе-долу по същото време в САЩ има голяма кредитна криза именно с ипотечни заеми.
Така че преди да обявим, че е видял бъдещето, трябва да прегледаме историята на кризите, която е доста по-дълга отколкото повечето хора си мислят.
Но първо да видим какво е писал:"В крайна сметка, световната икономика бе имала положително развитие за около девет години... Световните лидери претендираха, че най-накрая са открили механизма, който наистина може да възпира низходящите тенденции в капиталистическото развитие..."
Това е малко вероятно. Икономическите цикли, които редуват връх с рецесия са описани отдавна. Тяхната продължителност е различна според различни автори, но най-общо се делят на къси, средни и дълги. В последните 150 години циклите са предимно къси. През 19 век са с продължителност между 9 и 11 години, а през 20 век са между 3 и 5, понякога около 7 години.
Затова казвам, че е малко вероятно световните правителства след 130 години да претендират, че са открили механизъм, който 9 години води към възход, понеже всеки студент по икономика би ги оборил. Циклите са неизбежни. Докато сме хора и докато има пазар, ще се редуват спадове и възход.
За последните 200 години има повече от 20 големи финансови кризи, които засягат и международната стабилност. Разбира се, през 19 век пораженията са били по-малки, но на всички е ясно, че колкото по-глобална става икономиката, толкова по-лесно бедата минава границите. Но не липсват и фалити на държави, като например Дания по време на Наполеоновите войни.
Сега да видим какво е е знаел Кларк през 80-те, докато пише следните изречения:
"Световната фондова борса започна да пращи през януари 2134 като предупреждение за предстоящия крах."
"...три от най-големите международни банки обявиха неплатежоспособност поради лоши кредити."
Докато ги пише светът вече е бил засегнат.
В началото на 1973 има голям световен борсов крах. Дау Джоунс губи почти половината от стойността си, но Лондонската борса губи над 70%. Това пък причинява спукване на ипотечният пазар във Великобритания. Причините са: неимоверно разрастване на ипотечните кредити, последвано от рязък спад на цените заради борсовия крах. Централната банка дава огромен заем (bailout) на 30 малки банки, а после подпомага и други 30.
Звучи ли познато?
Този крах носи 25% инфлация в САЩ и последвалият спад води до стагфлация. Джералд Форд замества Никсън при много тежко положение. През 1975 безработицата стига до 9%. Джими Картър също не успява да се справи - при него безработицата едва намалява до 7,5%. И двамата остават с по един мандат. Всички се надяват на Рейгън, но на втората година от мандата му безработицата скача до 10% и донася популярния израз "рейгъномика". За сравнение процентите бяха толкова и при Обама през есента на 2009, като резултат от сегашната криза.
През 1982 започва дълговата криза в Латинска Америка. И започва в Мексико - съвсем близо до САЩ. Кларк отдавна не живее в Америка, но е бил наясно, че макар в САЩ да е най-мощната икономика, то сътресенията на свързани пазари неизбежно се отразяват навсякъде.
По същото време гръмва банковата система в Израел - държавата е принудена да национализира 4 от най-големите банки.
На 19 октомври 1987 гръмва Хонгконгската борса. Индексът и спада с 45%. Същия ден в Нова Зеландия губят 60%, Австралия 41%, в Испания 31, Великобритания 26, САЩ и Канада по 22. Паниката е особено силна и заради съвпадението по време - Голямата депресия от 1929 започва също в края на октомври.
А тъкмо когато Кларк пише "Рама II", в САЩ набира сила нова ипотечна криза. Резултатът от нея е, че до средата на 90-те изгърмяват близо 750 от общо 3200 финансови ипотечни институции (така наречените "savings and loan associations"). Общата загуба се оценява на около 88 милиарда долара.
Причините за тази криза са данъчната реформа от 1986, която значително сваля цената на кредитите плюс дерегулация на пазара - множество малки ипотечни къщи получават банков статут, но без да са ограничени от банковите регулации. Почти всички раздават и получават заеми, които не могат да си позволят.
А това звучи ли познато? Същото се случи и сега.
Нямало е нужда Кларк да има специална визия за бъдещето. Достатъчно е било да чете вестници. Сегашната голяма криза бе предизвестена от серия по-малки експлозии. Той просто е отразявал реалността. Не е било трудно да се сети, че понеже нямаме навик да си учим уроците, рано или късно ще има много по-голямо "БУМ!". Вече се е случвало през 1929, значи при това поведение е щяло да се случи пак.
|
|