Автор: ivodam
Дата: 23-11-12 10:46
hotsnail:
Защо пък очакваш веднага, че ще те наядат, кой и от какви позиции? Колко хора тук мислиш, че са преминали някакво сериозно обучение по история на изкуствата?
Нещата наистина не са прости и са интересни. Хората ги влече да рисуват и да опитват да пресъздават онова, което възприемат в мозъка си като окръжаваща реалност наистина от древни времена, но всъщност решаването на въпроса за добро обемно изображение върху двумерна плоскост започва да става успешно сравнително неотдавна - някъде от 14-ти век насам. Големият пробив е Джото, предвестникът на Ренесанса (всъщност, точният термин е прото-ренесанс), който хем успешно започва да решава пространствено-композиционни въпроси, хем успява да вкара в сюжетите си много драматизъм. Разбира се, от съвременната ни гледна точка много от нещата му изглеждат доста наивни.
Нещата доста дръпват с развиването на въздушната перспектива при Мазачо и по-късно с пирамидалните композиции на Рафаел и Леонардо. Освен овладяването на перспективата огромно е значението на играта със светло-сенките, и т.н.
Това, че сега нещата се "анализират" и уж е ясно за какво става въпрос, не е гаранция и рецепта за успех, както сам си забелязал, от собствен опит. Защото най-важното в сферата на изкуството е Божията искра и Божията промисъл, без тях нещо не става, независимо дали творецът се има за вярващ, атеист или каквото и там да си мисли...
|
|