Автор: krist
Дата: 17-07-12 13:25
За мен фотографията е тясно свързана с музиката и почти не ме интересува извън нея, или поне не в такава степен. Музиката пък от своя страна ме вълнува като израз на връзката с природата от една страна и от друга - като израз на копнежа към безкрайното, мистичното, езотеричното и тайнственото. В контекста на последното главно ме интересува и фотография, изразяваща гореизброените. Неслучайно и в голяма степен влечението да снимам се появи под влияние на любимия ми музикален лейбъл (ECM), който отделя голямо значение на графичното оформление на музиката, която издава, и често това са прекрасни фотографии - едни от най-любимите ми..
Като отида по-назад във времето, преди музиката, когато рисувах, мога да тръгна пак в същите посоки, но от чисто визуална гледна точка.. Музиката за мен е най-висшето от изкуствата, но в крайна сметка, мисля, че и в изобразителното изкуство, и в музиката, и във фотографията винаги съм търсел все едно и също - съпреживяването на света и природата по един мистичен начин..
Връзката с древността също винаги е имала особено значение за мен, може би поради факта, че там където съм израстнал, има толкова много артефакти от различни култури и епохи, и всички те са били винаги на една ръка разстояние, и съответно често се опитвам да предам тая връзка по някакъв начин в снимките си.
По-натам мога да кажа също така, че обикновено ме вълнуват фотографии, в които по някакъв начин присъства водата (може би като символ на емоционалния живот) и то обикновено там, където е сравнително спокойна. Като конкретизация на последното фотографията за мен е също начин да изразя връзката ми с Дунава, която пък, колкото и странно да звучи, ми дава и една мистична връзка с Европа и нейната култура.
Не на последно място за мен в една снимка е важна тишината - по същия начин както в музиката, издавана от любимия ми лейбъл, звуците и паузите се редуват и на тишината се отдава особено внимание. Да успея да снимам и предам зимната тишина, нарушена от далечно потропване в дърво на отсрещния бряг, е за мен един наистина магичен момент и едновременно високо предизвикателство.
Погледнато от друга гледна точка, може да се каже, че в следствие на липсата на време за правене на музика и за рисуване, а може би и заради мъзел, се захванах с фотография като най-лесният (привидно) и достъпен метод за изразяване на неизразимото. Тя обаче си има своите особености и все още не съм сигурен, че успявам да постигна това, което искам, макар че имам и снимки, които си харесвам, и които мисля, че са близо до целта.
Вълнува ме предимно пейзажната фотография, или градските пейзажи, или поне градски, доколкото съдържат някакви исторически артефакти. Задължително обаче в пейзажа трябва да има определено настроение, което за мен обикновено варира от спокойно, през мрачно до мистично. Терминът "пейзаж с настроение" ("mood landscape"), въведен от Исак Левитан, може би най-точно описва това, което се опитвам да правя.
По-рано се стремях да снимам така, че човешките артефакти и хората да липсват изцяло. В последствие се еманципирах, а може би омързеливих, или снижих критериите си, и постепенно достигнах до извода, че може би не е лошо хората и техните съвременни артефакти да присъстват във фотографиите ми, макар и обикновено само като дребни фигури, често изчезващи в мъглата, когато говорим за човешки фигури специално.
Техниката за мен има известно значение, доколкото е необходим поне някакъв минимум, който да не те ограничава и да е достатъчен, за да изразиш това, което искаш. Мисля, че филмът и то средният и големият формат са все още по-добрите начини за правене на наистина красиви фотографии с богати полутонове, плътни сенки, и красиво зърно, особено когато става въпрос за черно-бяла фотография, която ме вълнува най-много.. Поне до момента твърде малко дигитални фотографии съм виждал, които да ме развълнуват така, както такива, снимани на филм, но може и да не съм ги срещнал просто все още Във всеки случай, в повечето дигитални неща, които гледам, обикновено глобалният контраст се постига за сметка на отдаване на толкова голяма тежест на черното в кадъра, че, като го видя, без извинение, ми действа директно с конвулсии в стомаха. От друга страна, мисля, че притежавам цифровия апарат, който за момента е най-близо до тоналното богатство на филма, и макар и да има сравнително ниска резолюция, ми дава онова, което други дигитални апарати май не могат да дадат и за това си го обичам, въпреки всичките му кусури, и не знам дали ще мога скоро да го сменя с друг дигитален, докато за филм въобще нямам време в момента.
В повечето случаи предпочитам да снимам с най-широкия обектив, който имам, в най-широкия му край, макар че понякога и другата крайност ми е интересна, но по-рядко.. Всеки случай визията трябва да е далеч от стандартното и очевидното - това, което се вижда с невъоръжено око.. Съзнавам обаче, че по отношение на последното може и да съм в грешка, и че сигурно има множество фотографски шедьоври, които са снимани именно с нормален като дължина обектив, и че изразните средства сами по себе си не могат да напълнят кадъра със съдържание.
Извън контекста на всичко написано до момента, има и още един вид фотография, която ми е интересна - тази, която отразява чисто графичната или пластична страна на заобикалящия ни свят, която се възприема повече заради богатството на формите и полутоновете и въздейства директно на сетивата, а от там и на съзнанието, без да търси конкретен смисъл в изобразеното. Засега обаче, с малки изключения, не мога да снимам такива неща, просто ми харесват.
Съзнавам, че моята гледна точка за фотографията е доста стеснена може би до един, макар и философски и немалък сам по себе си нейн аспект, но това е моето си разбиране и си го харесвам засега. Съзнавам също така, че това мое разбиране е плод и проекция на определен вид темперамент, и че едва ли допада на хора с друг вид темперамент, както и на мен не ми допадат техните видове фотография.. Разбира се бих искал повече хора да харесваха моя вид фотография, но се успокоявам, че тогава псевдоелитарността, с която си я представям, ще отпадне
...и те така
П.П. горенаписаното е плод на около 5-годишен опит с фотографията. Като цяло съм съгласен с автора на темата и споделям неговите виждания, може би без частта за техниката, специално цифра срещу филм, както написах вече и по-горе. Философските аспекти, засегнати от ivodam някак си колкото и да ги мисля, става едно толкова сложно, че ми писва, и предпочитам да се огранича до горенаписаното.
Публикацията е редактирана (17-07-12 13:44)
|
|