Автор: pabadjiev
Дата: 16-07-12 14:35
Много бих искал да поговорим не за боке, не за разделителна способност, не за шум, а за това какво е фотографията за всеки от нас.
Тук показвам нещо написано отдавна от мен.
Нека да поговорим!!!
НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МОИ ПРЕДСТАВИ ЗА ФОТОГРАФИЯТА
Доц. Петър Абаджиев
- Фотография - рисуване със светлина. Дали е върху филм, дали е върху матрица, дали е върху хартия, все ми е едно. За мен тя е начинът по който създавам нещо (образ, цвят, форма), което да изразява моите чувства, моята представа за света, любовта, за живота, за отчаянието и надеждата, за Началото и Края, моите естетически възгледи, моето вътрешно Аз. И понеже това е много, много трудно винаги е съпроводено със съмнения и понякога, когато усетиш, че Това се получава - със неописуема радост... Сигурно за много хора това звучи нарцистично, но кажете ми, кой автор независимо в коя област работи не е егоцентричен?
- Мисля, убеден съм, че тя става Изкуство, когато избяга от максималната точност, от реално и точно отразяване на света. Когато не е документ за света, а документ на духа и същността на фотографа - Автор. Когато знаците, символите, елементите в снимката не са това, което са. Когато има още нещо зад видимия образ, което не може да се изрази с думи. Когато тя стане образ-музика.
- Обичам репортажната фотография, но не искам да я правя. Не отричам нейното голямо информационно, социално значение. Моят опит ме убеди, че се прави лесно. Лесно е със съвременните фотоапарати да направите добри снимки на формула 1, на футболен мач, битова сценка или събитие. Не се изисква талант или някаква богата визуална и обща култура, обширни знания, а бърза и точна реакция, професионално овладяване на техниката. Тук не включвам военните репортажисти. И репортажистите с артистичен поглед.
- Това не означава, че репортажният начин на снимане не е един от основните инструменти на артистичната фотография. Той ни дава базата за създаване на силни, емоционални фотографии със ясно изразен авторски почерк. Всъщност най-трудната нещо във фотографията е да създадеш собствен авторски образ...
- Защо да се отказвам от Photoshop и да не работя с него? Аз добре познавам всички технологии на класическата фотография (ами, разбираемо е - снимам около 45 години...) и мога категорично да кажа че почти всичко, което правим сега с компютър (градационни, структурни и цветови изменения, колажи, комбинации от много фотографии и т.н.) може да се направи и с химическа, светлинна и физическа обработка на изображението, но с цената на огромен труд и разход на материали. Е, защо мазохистично да се отказвам от улесненията, който ми предлага Photoshop?
- Техниката? Обичам да се занимавам с нея като постижение, но на основата на точни обосновани методики, а не на общи приказки. Установих практически с тях, че цифровата фотография достигна ниво с което практически превъзхожда филмовата фотография. И всъщност истината е, че за всяка фотографска задача има подходяща техника!!! За моите цели (фотографии за изложби, вътрешно архитектурно оформление, за печат до формат 70x100 cm), със своите технически качества цифровата фотография е най-добрия инструмент.
- С годините разбрах, че техниката съвсем не играе главна роля във фотографския театър. Тя има поддържаща роля. Не отричам нейното значение но в една фотография шумът, остротата, градацията, зърното, тоналната и светлинната постройка са само средства, посредник на точното и пълно изразяване на душата, мислите и чувствата на фотографа. Затова трябва да я владеем, защото не може да се кара бърз мотоциклет, без да знаем да караме колело! Разбира се по-елегантно и външно авторитетно е да снимаме с филмовата Leica или 11 мегапикселовия Canon, но изкуство може да се прави и с обикновен компактен апарат, носещ в себе си необходимия минимум техническа мощ. Да, най-важното е задапаратното устройство!
- Не искам да ме харесват всички. Не е възможно, не е реално, не е истинско. Достатъчно на един зрител да му трепне сърцето от една моя снимка и аз съм постигнал целта си. Намерил съм пътя към него. Убеден съм, че зрителите трябва да имат достатъчна предварителна подготовка за възприемане и съпреживяване. Затова твърдя, че изкуството е елитарно нещо. Може би тук ние фотографите сме облагодетелствани, защото фотографията е най-лесно възприеманото изкуство.
- Радвам се, радвам се когато видя божията искрица във фотографиите на някой мой колега. И съм бесен, когато нашенската балканска нетолерантност и завист омаловажават това. За съжаление това е често явление във Форума. Пък и не само в него!.
- И много съм щастлив, когато моите студенти, които обичам много, правят по-добри фотографии от мен... Уверявам ви това не е рядко!
- Накрая. Фотографията е начин на живот, обсебване от неспирния стремеж за образно предаване на духа, на постоянен невербален контакт с хората. И затова, когато почувствам желание за нещо ново (а то, да си призная, е почти постоянно, въпреки, годините ми), когато разстоянието между мен и света се е променило, излизам и започвам да снимам, да снимам, да снимам... За да се ориентирам и да се опитам да намеря отново мястото си. Снимам, защото очаквам да срещна нещо много важно, нещо което ще ми помогне, ще бъде мъничко стъпало в безкрайната стълба към Съвършенството, което за наше съжаление е недостижимо. Ние можем в целият си живот да създадем само един малък фрагмент от него. Да, това е.
|
|