Рекламирайте тук
ЗатвориРеклама в секции форуми и базар
Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.
За стандартната ценова листа и условия изпратете запитване до webmaster@photo-forum.net.
Искам да попитам при снимането на хора по улица може ли да си навлечеш някакви по-сериозни неприятности? Забелязал съм, че повечето хора гледат с недоверие на хората, които снимат по улицата. В закона се казва, че никой няма право да бъде фотографиран без съгласие, но все пак когато снимаш по оживени места и попадат хора в снимките ти или когато целенасочено снимаш човек може да си навлечеш неприятности? Да речем разхождаш се по пазара и виждаш интересна сцена, снимаш човека извършващ някаква дейност, и после те поглеждат някак злобно. Въпроса е малко тъп, но ще се радвам ако някой ми отговори компетентно. Надявам се да не ме оплювате или хулите.
Принципно всеки, държащ DSLR (или „професионален“ апарат според болшинството) на улицата бива изгледан странно от минувачите, все едно държи автомат. Но иначе имаш право да снимаш на обществени места без разрешението на хората.
Обесняваш му, че според закона имаш право да снимаш на обществени места. Ако ти счупи апарата да знаеш, че нямаш право да му посягаш - може да му предложиш само да извикате полиция
Ясно. Питам защото съм забелязал, че се притеснявам докато снимам по улиците да не би някой да дойде и да ми направи проблем че снимам. Благодаря за отговорите
Гледай да се сливаш с тълпата, не се спирай за дълго да снимаш едно нещо, ако се налага, не надигай апарата до главата си, за да снимаш или пък излез с приятел и се прави че снимаш него, докато щракаш хората наоколо В гугъл могат да се намерят интересни статии.
Наистина полезни, културни и практични съвети... За жалки папараци.
Към автора: Въпрос на елементарно възпитание е умението да общуваш с хората. Вярвам, че го имаш и те съветвам да го използваш. Светът около теб не е шпионски филм. Мърда, диша, чувства и вярва като теб.
в повечето случаи зависи каква е "интересната сцена" ... както се казва, там където двама си мерят онез работи, не си завирай задника ... ако снимаш нечий частен бой, като нищо ще те включат ...
ако снимаш улични търговци, артисти, мизуканти, интересни минувачи - 2 мили думи или дори само поглед и усмивка преди снимката и в повечето случаи даже съдействат за снимките
...ама ако снимаш некой бабаит на женския пазар как хока бабичка, носи си статив...дет фика трифонов. прави чудеса.
ама гледай да имаш и няколко приятели със стативи наоколо и да са по-едрички
Преди време Лалинда публикува това:
"КАК ДА СЕ НАУЧИМ ДА СНИМАМЕ НА УЛИЦАТА
Колко често се случва следното: купува си човек фотоапарат, прочита, че му е необходимо много практика, тоест да снима всичко и навсякъде, излиза на улицата, и там... разбира, че не може просто така да извади фотоапарата, да го насочи и да запечати харесалата му се “картинка”, особено ако това е просто преминаващ покрай него човек.
В такъв момент проблем като този на мнозина им се струва абсолютно неразрешим. В най-добрия случай човекът отива в абсолютно безлюдна местност и започва да снима растящите там цветенца В най-лошия обаче се обръща и абсолютно разочарован се прибира у дома. И ако първият вариант все още не е катастрофален (може пък от човека да излезе велик пейзажист), то с втория трябва да се бори, за да не погуби у себе си възможния неразкрит талант. Да се преборите с това е много просто.
И така, няколко особено ефикасни метода за борба със страха от снимането на улицата:
1. Най-простият метод, който най-често е и единственият, който изобщо ви е необходим, е да поканите на този лов за фотосензации ваш приятел, познат или любим човек. Изобщо не е важно кого именно. Главното, което е доказано отдавна, е че човек става много по-смел и разкован, когато разчита и на минималната подкрепа от близък човек, който в този момент е наоколо.
2. Вторият метод произлиза от първия. Ако простото присъствие на познат човек ви е недостатъчно, правете се, че снимате именно него, а в действителност снимайте това, което ви е необходимо, като леко отмествате обектива на фотоапарата. Това не винаги е удобно, ще ви е необходима ви е и ловкост, но си има своите плюсове: ще се научите на повратливост и по-бърза реакция.
3. Купете си статив. Този прийом е абсолютно психологически. Няма да предизвиквате никакви подозрения у минувачите. Защо ли? Защото по съвършено непонятни причини (но това е доказан факт) човек със статив се възприема като професионален фотограф, а и към него възникват десет пъти по-малко претенции. Оттук се разбира и как това може да облекчи работата ви. Освен това, и сами ще сте почувствате много по-уверени в ролята на такъв професионалист, важно вадещ от чантата статив, нагласяващ върху него фотоапарата и подбиращ, с решителен вид, нужния кадър. Не ще и дума, че това ще ви се хареса! Ох, как ще ви хареса!
4. Ако още не сте си купили фотоапарат и финансовите ви възможности ви го позволяват, вземете, без да се колебаете, огледално-рефлексен фотоапарат. Освен факта, че предоставя много повече възможности за снимане отколкото обикновената “сапунерка”, солидният професионален вид на “огледалцето” сработва и за вас, и за минувачите точно така, както и стативът.
5. Фотографирайте отдалече. Ако фотоапаратът ви позволява това, не се приближавайте непременно много близко, за да направите харесалия ви се кадър, достатъчно е да използвате зума (но не се увличайте по цифровото зумиране, тъй като то понижава качеството на снимката, а използвайте само оптическо приближение). Ако фотоапаратът не позволява голямо приближение, можете да опитате да направите “обща снимка”, а след това да изрежете необходимата ви част от кадъра.
6. Ходете по изложби, концерти и други масови мероприятия, особено пък на тези, на които обикновено присъства много преса. Ако изведнъж усетите, че се страхувате да извадите фотоапарата, огледайте се наоколо и… повярвайте, страхът ви ще изчезне, тъй като минимум поне всеки четвърти посетител на такива мероприятия се занимава само с това да снима. Убедете се в това, и единственото, което може да развали настроението ви, ще е моментът, в който паметта във фотоапарата ви се свърши или батериите се изтощят!
7. Фотографирайте по вечерно време или нощем. Тук изобщо има доста предимства. Първо, хората са по-малко. Второ, този метод се съчетава с третия предложен вариант, тъй като без статив от нощните ви снимки едва ли ще излезе нещо. А трето, нощните пейзажи просто са невероятно красиви.
8. Измислете си някаква история. Повярвайте, най-вероятно няма и да ви потрябва, но за да сте сигурни, че всичко ще е наред, тя ще ви е много даже нужна. Ами, например, че... работите в местен вестник като извънщатен кореспондент и подготвяте материали за живота на местните аборигени, или че снимките ви са необходими за изпита във фотокурса, който посещавате… Накратко, просторът за творчество е просто неограничен. Така хем ще потренирате, хем може би някога ще започнете да пишете и разкази.
И един последен съвет – просто бъдете по-смели! Не сте нито първият, нито пък ще бъдете последният, пък ако усещате в себе си стремеж към прекрасното, по-добре ще е да го осъществите. Та нали красотата ще спаси света!"
Няма значение какъв по народност си и къде се намираш, важното е да не прекрачваш личното пространство на непознатия ( в бъдеще фотографиран ) човек, освен ако погледа му не е зает с нещо друго.
Кай не е японец. Китаец е. Всички азиатци ли са японци за вас? Вярно че никон и канон...ама все пак :)
Според мен най-успешния, но и най-труден метод е просто да поговориш с хората които си снимал, които решат да ти се "заядат".
Просто бъди човек, но имай няколко форми да подпишат които те освобождават от отговорност за снимката. За всеки случай.
Не знам дали има официална форма за БГ, ако няма измисли си.