Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Фотография
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Спомняте ли си момента...?
Автор: mini4iki   
Дата:   05-09-11 10:49

... когато се запалихте по фотографията? Кое беше нещото, снимката или човека, който ви накара да се влюбите в това изкуство [smile]
За много от вас този момент е бил толкова отдавна... А помните ли го? Имате ли снимки, които пазите в сърцата си, като едни от първите ви кадри? Покажете [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: erotila   
Дата:   05-09-11 10:58

[smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си момента...?
Автор: mini4iki   
Дата:   05-09-11 11:01

Сега да разкажа конкретно за себе си. Винаги съм обичал да гледам и да правя снимки, но никога не съм бил запален по това. Докато не си купих първата сапунерка - Сони Т5. Бях толкова щастлив и впечатлен от това малко апаратче , че си мислех че никога няма да го сменя, малко удобно, пъхаш го в джоба и продължаваш. Една година отидох на екскурзия в Египет. И така, снимах , снимах. Направих тази снимка - първата ми любима снимка:
https://photo-forum.net/i/944412

Казах си, ех че хубав снимка, просто е супер. Започнах да търся сайт за фотографии, където да публикувам хубавата си снимка [smile] и попаднах тук... И като разгледах снимките на Топ Авторите паднах... Наистина... Тогава започна голямото търсене и спестяване за първия апарат. Когато споделях с приятелите си , че искам да си купя такъв апарат и колко струва, всички ме питаха за колко пари ще продавам снимки че да му избия парите [smile] А отговора, че го купувам за удоволствие беше за повечето ми приятели тъп...
И така де, аз съм от скоро така запален, мислех че със закупуването на първия апарат ще ми мине, но нали знаете какво се случи... Вместо да ми мине взех нов обектив, после още един, после още един и т.н. [smile] [smile] [smile]



Публикацията е редактирана (06-09-11 12:50)

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: pavl0va   
Дата:   05-09-11 11:27

Започнах да се интересувам от фотография когато бях четвърти клас (и аз не си спомням как стана), да се занимавам с нея започнах 4 години по-късно.

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: yourdream   
Дата:   05-09-11 11:32

Лято 2008, Несебър. Ненавиждам да се снимам, а бяхме с най-добрата ми приятелка и тя постоянно ми мрънкаше. И за да не отнеса скандала, грабвах апарата и снимах нея, поне тя да е доволна.. [smilie5] В един момент осъзнах, че това нещо ми доставя истинско удоволствие.. И се започна.. Тела, обективи, филтри, стативи..... Голяма краста.. И голям кеф! [shtrak]



Публикацията е редактирана (05-09-11 11:33)

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: MauMyHa   
Дата:   05-09-11 11:56

Ахам помня, беше по времето когато изкопах от градината няколко червея и ги сложи за укаса на торта за рожденият ми ден. Толкова ми е бил акъла. Та тогава по някое време бях разтроил майка ми и си изядох пердаха и излязох в двора да си поплача тихомълком и познайте какво ми секна ревът[smilie5]
Един такъв сладур беше голям емоционален шок че може да съществуванещо такова в нашата градина Различният . Е тогава да съм бил едва 8 годишен[smilie5] и едва ли съм осъзнал че, подобна картинка може да преобърне съзнанието ми от раздиращ рев и меланхолия в глеждане на тази малка гадинка в тревата[smilie6]
По късно като съзравях като юноша започнах да се усещам, че по край мен има и много красиви неща освен жените[smilie18] [smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: Lalinda   
Дата:   05-09-11 13:03

Не. Била съм твърде малка.
Баща ми имаше фотоувеличител, та ни бе интересно да гледаме как проявява снимки.
Ходила съм и на кръжок по фотография по-късно, но парадоксът е, че бях късогледа, не носех очила и не е много ясно как съм снимала. По онова време не съм съзнавала, че са ми били нужни очила, а като ги сложих, се запалих по кинематографията, не по фотографията. Фотографията и тогава бе отживелица в сравнение с киното...

[smilie3]

Е, когато поживях известно време в Ленинград и видях колко красив е, ми се прииска да поснимам там и аз. Мисля си, че бях запалена в този момент, през пролетта на... 1986 г., струва ми се. Всъщност, най-успешният ми филм, РАЗБИРА СЕ, бе първият. На година снимах около 20 диапозитивни филма.

И сега снимам не повече от 20 филма годишно, но отдавна не съм запалена...

Проблемът е, че отдавна, пристигна ли някъде, пък снимам само на път, зная какво ще видя и какво - не.

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: Lalinda   
Дата:   05-09-11 13:05

Всъщност, има ли някакво значение дали си го спомняме или не... Не е ли фотографията твърде... носталгично занимание?
[smilie3]

Защо всичко в нея трябва да е едно такова... прежалено умиращо?

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: mini4iki   
Дата:   05-09-11 13:14

Ами не исках да звучи някак носталгично. Аз си спомням това с такава радост и вълнение, но както казах при мен този момент не беше много отдавна. И онзи ден докато разглеждах снимките в профила си...има толкова снимки, които не ми стиска да изтрия, точно заради това, защото тогава, тези снимки са били за мен толкова хубави...[smile]

И в отговор - според мен фотографията не е носталгично занимание. Тя прави хората по-скоро удовлетворени, от колкото тъжни и неразбрани.

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: тьма   
Дата:   05-09-11 13:25

За да се запаля по нещо, трябва сама за себе си да съм наясно, че ме бива в това, а за добрата фотография са нужни и упоритост, ходене на курсове, пари и още много нещица, за които нямам нерви.
Не помня откога щракам, но ще да е било много отдавна, щом нямам спомени. Всъщност влязох в този форум след едно дълго боледуване - в стаята два месеца бях с момиче, което имаше професионален апарат и правеше невероятно добри снимки. Реших да опитам и мисля, че това беше едно от нещата,които ме спаси тогава - но не ме запали, защото съзнавам, че не съм добра и няма да бъда.
И не смятам, че е носталгично занимание, напротив - поне при мен - снимам само когато имам настроение. Но този форум ми действа отрезвяващо и много рядко хващам апарата.


Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: mini4iki   
Дата:   05-09-11 14:00

Аз пък мисля, че човек се пали по нещо, много преди да разбере дали го бива в това или не. За да започне да се занимава с нещо, първо започва едно такова влечение и интерес, които с времето или се увеличават или напълно изчезват [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: special_k   
Дата:   05-09-11 14:12

Аз пък още не съм се запалил. Започнах да снимам.....по принуда - един от фотографите на вестника в който работех получи инфаркт (оправи се после, да е жив и здрав) , другите двама бяха с грип. И понеже нямаше кой - връчиха ми един канон а1, няколко кутии илфорд, и давай[cool] Поне се научих да копирам [smilie5]

Никога не съм искал да се занимавам с фотография, но конкуренцията в бг е толкова....малка, как да не се възползваш... [beer]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: fototo   
Дата:   05-09-11 14:14

Да спомням си далечната 1976 лятото бях на село в Бургаско. На моите братовчеди им бяха купила фотоапарат Смяна 8м. Снимах ме се и аз исках веднага да видя снимките, но уви имало обработка каква не знаех, поради тази причина и зареди моето искрено желание да разбера, когато започнах училище се записах в кръжока по фотодело, и оттогава като се започна та до сега....
[smilie24] [shtrak] [shtrak]

https://photo-forum.net/i/541095

Първата ми снимка с награда 1978



Публикацията е редактирана (06-09-11 13:36)

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: mini4iki   
Дата:   05-09-11 14:27

special_k

Леле, като гледам снимките ти, какво ли ще е, ако се заплиш пък наистина... [cool]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: tantris   
Дата:   05-09-11 14:31

Първото ми целенасочено ползване на апарат беше да преснимам книги от военно-историческия музей[smilie18]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: a4o90   
Дата:   05-09-11 15:32

Баща ми беше фотограф преди да почине и съм прекарвал часове в тъмната стаичка да го гледам как си проявява филмите. Може би тогава се запалих, след което ми подари и една Смяна 8М, която и до ден днешен си пазя, и работи, и сега като пиша за нея и направо ми се прииска да й взема един филм и да цъкам [cool]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: papi   
Дата:   06-09-11 11:36

аз още от дете взимах някои от апаратите на баща ми
но сериозно започнах между 1994-1997 до днешни дни-още не съм се научил обаче


Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: exobexo   
Дата:   06-09-11 12:21

Този потребител е деактивиран. Всички негови текстове са изтрити от администратора.

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: TnT   
Дата:   06-09-11 12:22

моментА ... [smilie7]

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си моментът...?
Автор: mini4iki   
Дата:   06-09-11 12:47

TnT благодаря за корекцията, почти веднага видях грешката си, но за съжаление не знам как да коригирам заглавието на темата.
Хайде, успях [smilie24] поне в главната страница да го оправя, не знам как да го оправя тук.

Идеята ми беше също и да покажете някоя своя любима снимка, точно от онова време, когато сте започнали да снимате, някоя снимка, за която може би си казвате, че ако беше сега бихте снимали по друг начин, но въпреки това много обичате и т.н. ...



Публикацията е редактирана (06-09-11 12:52)

Отговори на това съобщение
 Re: Спомняте ли си момента...?
Автор: Lalinda   
Дата:   06-09-11 13:47

Помислих си, че може би ще е по-интересно да си представим момента, в който просто ще престанем да сме запалени...

За мен вече е настъпил.
Мисля, че се случи през 2005 г. във Валенсия. Минахме през Барселона, за да поснимаме нелегални графити, но се оказа, че мястото на среща вече е във Валенсия, та продължихме натам... Снимах, снимах, снимах, докато в един момент на едно място видях син мотопед върху черни и бели плочки, и си го представих как ще стои на екран...

На другата сутрин ни нападнаха на магистралата между Валенсия и Мурсия и ми откраднаха фотоапарата, заедно с филмите, на които бяха заснети графитите и проклетият мотопед.

Беше предупреждение.

Оттогава не снимам запалено, а вяло.

Ужасно е да гледаш на работите си като на изложени за продан, пък било и само за точки или влияние..., при това още в момента, в който ги заснемаш.
[smilie3]

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна

За да пишете мнения трябва да влезете с потребителското си име.
Влезте от тук »